Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Вместо да стане, Такима изохка като ударена. С лице, изопнато от неверие, тя обходи с поглед изправилите се вече жени: явно пресмяташе. И после отново. И това Такима, която запомняше всичко от първия път!
Егвийн си пое дъх. Беше станало. Почти не можеше да го повярва. След миг се окашля и Шериам буквално подскочи.
С очи, големи като паници, Пазителката също се окашля.
— След като малкият консенсус стана, обявена е война срещу Елайда до Аврини а’Ройхан. — Гласът й не беше от най-стабилните, но поне не трепереше. — В интерес на единството, моля да стане големият консенсус.
Файсел понечи да стане, но стисна длани в скута си. Сароя отвори уста, но пак я затвори, без да проговори. Никоя друга не помръдна.
— Няма да го получиш — заяви хладно Романда. Озъбената й усмивка, насочена през павилиона към Лелейн, съвсем ясно показа защо поне тя няма да стане. — Сега, след като приключихме с тази дреболия, можем да продължим с…
— Не мисля, че можем — прекъсна я Егвийн. — Такима, какво гласи Законът за войната по отношение на Амирлин?
Романда зяпна.
Устните на Такима се сгърчиха. Дребничката Кафява повече от всякога заприлича на птиченце, готово да отхвърчи;
— Законът… — почна тя, а после си пое дълбоко дъх и изправи рамене. — Законът за войната гласи: "Едни ръце трябва да държат меча, затова Амирлинския трон ще ръководи и води войната със свой декрет. Тя ще търси мнението на Съвета на Кулата, но Съветът ще изпълнява нейните декрети с цялата възможна скорост, и в името на единството те ще… — запъна се и й струваше видимо усилие да продължи — …те ще са длъжни да одобряват всеки декрет на Амирлинския трон, досежно воденето на войната, с големия консенсус.
Мълчанието се проточи. Очите на всички се бяха оцъклили. Делана се извърна рязко и повърна направо на килимите зад пейката. Квамеса и Салита се наведоха към нея, но тя им махна с ръка и измъкна кърпа от ръкава си да си изтрие устата. Магла, Сароя и още няколко, все още седнали, имаха такъв вид, сякаш бяха готови тутакси да последват примера й. Но никоя повече от избраните в Салидар. Романда изглеждаше готова да си загризе ноктите.
— Много умно — най-сетне рече отсечено Лелейн и след многозначителна пауза добави: — Майко. Сега ще ни кажете ли какво гласи превеликата мъдрост, извлечена от вашия огромен опит? За войната, искам да кажа. Бих искала да съм наясно.
— Нека и аз да се изясня — отвърна хладно Егвийн. Наведе се напред и прикова със суров поглед Синята Заседателка. — Преди всичко е нужен декрет, задължаващ ви в почит към Амирлинския трон, и от този момент ще го имам, дъще. Моментът не е подходящ да ви отнемам стола и да ви определям наказание.
Очите на Лелейн се заотваряха широко и все по-широко. Нима наистина беше повярвала, че всичко ще продължи като преди? След като толкова дълго време не се беше осмелявала да покаже нещо повече от мъничко здрав гръбнак, нима Лелейн просто бе повярвала, че изобщо няма такъв? Егвийн наистина не искаше да я лиши от стола — Сините почти със сигурност щяха да я върнат, а тя все още трябваше да се справя със Съвета по въпроси, които не можеха убедително да се обсъждат като част от войната срещу Елайда.
Забеляза пробягващата по устните на Романда усмивка — тя се радваше, че Лелейн е поставена на мястото си. Малка полза, ако това щеше да издигне такива като Романда.
— Това се отнася за всички, Романда — каза тя. — Ако потрябва, Тиана може да намери две брезови пръчки вместо една. — Усмивката на Романда изчезна моментално.
— Ако позволите, майко — рече Такима и бавно се надигна. Опита се да се усмихне, но лицето й си остана посърнало. — Аз лично смятам, че започнахте добре. Може да се окаже предимство това, че ще спрем тук за месец. Или повече. — Романда извърна рязко глава и я изгледа, но поне този път Такима не даде вид, че я забелязва. — Като презимуваме тук, ще можем да избегнем по-лошото време още по̀ на север и ще можем грижливо да планираме и…
— Край с помотаването, дъще — прекъсна я Егвийн. — Никакво бавене повече. — Втората Гера ли щеше да стане от нея, или втората Шейн? Все още и едното, и другото беше възможно. — До един месец ще Отпътуваме оттук. — Не, тя беше Егвийн ал-Вийр, и каквото и да кажеха един ден тайните хроники за нейните грешки и добродетели, Светлината само знаеше, но щяха да са си нейни, не бледи копия на качествата на някоя друга. — До един месец ще подложим Тар Валон на обсада.
Този път тишината се наруши само от хлиповете на Такима.