Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Грач кимна утвърдително. Щом развърза възела, тя помоли Грач да седне. Той покорно се смъкна на една страна, докато Калан изваждаше навитото на руло писмо от калъфа.
Зед седна край огъня до Ейди.
— Да чуем извиненията му. И дано да са основателни, че иначе е сериозно загазил.
— Съгласна съм с теб — промълви Калан едва чуто. — Върху това писмо има восък като за десет. Трябва да го научим как се запечатва документ. — Калан обърна печата към светлината. — Мечът е. Натиснал е дръжката на Меча на истината върху восъка.
— За да сме сигурни, че писмото наистина е от него — заключи Зед и хвърли едно дърво в огъня.
Калан разчупи печата и разгъна писмото, обръщайки се с гръб към огъня, за да може да чете.
— „Скъпа моя Кралице — започна тя на глас, — моля се на добрите духове това писмо да попадне в твоите ръце“…
Зед скочи на крака.
— Това е съобщение.
Калан го погледна изпод вежди.
— Разбира се, че е, нали е писмо от него.
Той махна с ръка.
— Не, не. Искам да кажа, че иска да ни съобщи нещо. Познавам Ричард, познавам начина му на мислене. Иска да ни каже, че се страхува писмото да не попадне в чужди ръце, това би могло да издаде нас… или него. Така че ни предупреждава, че не може да ни каже всичко, което би искал.
Калан прехапа долната си устна.
— Да, това обяснява нещата. Ричард обикновено обмисля добре действията си.
Зед пак махна с ръка и извърна глава, за да е сигурен, че кокалестият му задник ще намери стола, после каза:
— Продължавай.
— „Скъпа моя Кралице — започна тя на глас, — моля се на добрите духове това писмо да попадне в твоите ръце и че ще завари вас и вашите приятели в добро здраве и в безопасност. Доста неща се случиха и трябва да ви помоля да проявите разбиране.
Обединението на Средната земя е разрушено. Отгоре ме гледат Магда Сеарус, първата Майка Изповедник, и нейният магьосник Мерит, защото те са свидетели на края на Средната земя и защото аз съм онзи, който обяви този край.
Разберете, че осъзнавам напълно товара на хилядолетната история, която е втренчила поглед към мен от тавана, но моля ви, опитайте се да проумеете, че ако не бях действал, ни очакваше бъдещето на роби на Императорския орден, с което цялата тази хилядолетна история щеше да бъде забравена.“
Калан допря длан до гърдите си, върху разтуптяното си сърце и спря, за да си поеме дъх. След малко продължи:
— „Преди няколко месеца Императорският орден започна да разрушава обединението, да печели привърженици и да подкопава единството на Средната земя. Докато ние се борехме с Пазителя, те се опитваха да лишат домовете ни от сигурност. Вероятно ако разполагахме с лукса на времето, можехме да се опитаме да възстановим единството на Средната земя. Но Орденът действа бързо и ни отказа този лукс. Сега, когато Майката Изповедник е мъртва, съм принуден да направя необходимото, за да се постигне нов вид единство.“
— Какво? Какво е направил той? — изкряка Зед.
Калан го стрелна с поглед да мълчи над треперещия в ръцете й лист и продължи:
— „Забавянето е признак на слабост, а слабостта е смърт, причинена от Ордена. Нашата обичана Майка Изповедник знаеше цената на провала и ни натовари с отговорността да завършим с победа тази война. Обяви, че това е война без капка милост за Императорския орден. В тези нейни думи се крие непогрешима мъдрост. Обединението така или иначе беше разклатено от самолюбиви интереси. Това беше прелюдията към унищожението. Бях принуден да действам.
Войските ми завзеха Ейдиндрил.“
Зед избухна.
— По дяволите, по дяволите и пак по дяволите! Какви ги дрънка това момче! Та той няма негови войски! Има само меча си и този летящ китеник със зъби!
Грач се надигна с ръмжене. Зед подскочи.
Калан преглътна сълзите си.
— Замълчете и двамата!
Зед погледна първо нея, после змея.
— Извинявай, Грач, не исках да те засегна.
Двамата седнаха по местата си, а Калан продължи да чете:
— „Днес събрах представителите на страните тук, в Ейдиндрил, и ги информирах, че обединението на Средната земя е разтурено. Войските ми оградиха дворците и малко след това обезоръжиха войниците им. Казах им онова, което ще кажа и на вас, че в тази война съществуват само две страни: нашата и на Императорския орден. Странични наблюдатели не се допускат. Ще постигнем единство по един или друг начин. Всички страни в Средната земя ще трябва да се предадат на Д’Хара.“
— На Д’Хара! По дяволите!
От лицето на Калан закапаха сълзи, тя не вдигна глава.
— Ако още веднъж се наложи да ви казвам да мълчите, ще чакате отвън, докато дочета писмото.