Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Вие откъде сте? Накъде сте се запътили?
— Ние сме търговци от Мосул! — отговорил Джаафар. — Бяхме на гости, но когато излязохме, вече беше се мръкнало. Потърсихме нашия хан, но се объркахме и попаднахме в този сокак! Видяхме твоя чардак, чухме как пееш, и си рекохме: „Я да отидем при този човек, пък като се съмне — ще си ходим!“
— Аллах знае дали е било така! — рекъл човекът, който се казвал Басим. — По лицата ви личи, не сте търговци, а зевзеци, които безпокоят хората нощем! Ти, бе! — обърнал се той към Джаафар: — Дето си дебел като бъчва, с търбух, пълен с нечистотии, с мустаци на дърта мечка! — после заговорил на Масрур. — И ти бе, чернилка такава, черна пръст, от дявола създадена, тиган загорял! — после рекъл на тримата: — Вижте това ядене и пиене! Който протегне ръка към него, ще го фрасна ей с тази тояга и ще му счупя ръчичката! — снел от стената окачената дебела тояга, дълга лакът и половина, и я стиснал в ръка.
— Я го питай как се казва! — наредил халифът на Джаафар. — И какъв занаят работи?
— Виж го какъв е силен! — възкликнал Джаафар. — Ще цапардоса някого с тази тояга и ще ни затрие нахалост!
— Нищо, нищо, запитай го! — настоял халифът. — И още: защо така ни ругае, откъде е взел всичко това да яде и пие!
Джаафар решил, че е дошло време да заговори и че стопанинът се е поуспокоил, и казал:
— Слушай, братко, кажи ни как се казваш и от какво си вадиш хляба?
— Ха-ха-ха! — разсмял се човекът. — Ама аз не ви ли казах да не питате за нещо, което не ви засяга? Хайде, махайте се! Вън! Аллах да не ви дава хаир! Дето са казали древните: „Те не го пущат в града, той за царския дворец пита!“
— Аллах да благослови и нашите, и твоите дни с хаир! — възкликнал Джаафар. — Ти стори добро дело — пусна ни в дома си и сме ти задължени! Но все пак ще ни се да знаем повече — кой си, какъв си, че да ти се отблагодарим някога за щедростта и уважението!
— Ако ви кажа нещо малко, вие ще се ровите по-дълбоко! — отговорил човекът. — И никой от вас да не изнася от тук никоя тайна — ще го погубя с най-страшна смърт! Аз се казвам Басим! Ковач съм, човек разпуснат, проказник, побойник, с вечно бодра душа, Аллах ме прави от ден на ден по инат! Фрасна ли някого веднъж — мозъкът му през ушите ще изскочи! Всеки ден си работя занаята толкова, че до пладне да спечеля пет дирхама! Купувам си за дирхам — месо, за дирхам — вино, за дирхам — свещ, за дирхам — ядки и плодове, а с петия дирхам поддържам лампите и светилниците! Връщам се вечер, сготвям си, паля свещта и светилниците, хапвам си месце, наливам си винце и ми е весело. Това ми е обичай! С никого на света не общувам, цяла нощ си седя сам-самичък! Щом се съмне — всичко започва отново! Така си живея живота!
— За бога, Басим, ти си корав човек, щом си щастлив без чуждо присъствие! От колко време живееш така? — запитал халифът.
— От двайсет години си печеля по пет дирхама на ден и си слагам тази трапеза! Не съм изпуснал нито ден, без да работя, и трапезата ми не е била празна нито една нощ!
— Басим! — заговорил Джаафар. — Ами да речем, че утре халифът реши да спре работата на ковачите и обяви, че който работи в течение на следващите три дни, ще бъде обесен — откъде ще вземеш пари да си купиш всичко това?
— Аллах да не ви дава хаир, а само онова, което най-много мразите! — възкликнал ковачът. — Стига с глупави предсказания! От двайсет години не знам какво е гняв и глад, а тази нощ вие ми се появявате, надсмивате ми се! Ама сам съм си виновен, че ви пуснах в къщата си и ви разкрих тайната си!
— Абе, Басим! — рекъл Джаафар. — Ние само ти казахме една дума — никой не я е запомнил, никой не я е записал! Ти от двайсет години си гледаш работата! Откъде халифът може да измисли такова нещо?
— Ами вие пак вашата си знаете! — викнал Басим. — Е, ако халифът наистина реши да направи такава работа, той ще си остане халиф, а вие от мен няма да се отървете, по цял Багдад ще ви търся, а намеря ли ви, тежко ви какво ще направя с вас!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че халифът даже закрил уста с ръка, такъв смях го напушил. Вече се разсъмвало, те си тръгнали. Басим треснал вратата зад гърба им. Върнали се в двореца. Когато на сутринта влязъл в дивана, халифът викнал Джаафар и му креснал:
— Нареди на валията да обяви ковачите да не отварят работилниците си през следващите три дни!