Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Викнал Джаафар валията Халид бен Талиб и му предал повелята на халифа. Викнал той глашатаите, те грабнали фенерите и разгласили на мало и голямо в Багдад:
— Издадена е височайша повеля от нашия господар, емира на правоверните Харун ар-Рашид! Всеки ковач, който отвори в течение на три дни работилницата си или работи занаята си, или даже вдигне чук, ще бъде обесен и после закован върху вратата й! Който послуша, прошка ще получи, а който не вярва — нека да опита!
Майсторът на Басим чул този вик и викнал на чирака си така силно, че той изпуснал ключовете:
— Прибирай се до четвъртия ден от днес!
А Басим ковачът се събудил след изгрев-слънце и излязъл, без да знае за случилото се. Видял чирака пред затворената работилница и запитал:
— Защо не сте отворили? Ако катинарът е заял, ей сега ще го стисна с шепа и железарията му ще се разхвърчи! Ако пък вратата не ще да се отвори — ей сега ще я измъкна заедно с гвоздеите!
— Не е това! — рекъл ядосано чиракът. — Ако си заспал, събуди се, ако си пиян — отрезви се! Халиф Харун ар-Рашид се е разпоредил — който ковач отвори работилницата си, да бъде обесен пред портата на дюкяна му!
Басим плеснал с ръце, спомнил си за нощните си гости и си рекъл: „Ах, само да ги зърна! Абе две думи казаха, то да вземе да излезе истина! Ама още щом влязоха при мен, усетих, че денят ще бъде проклет!“ Замислил се какво да направи, за да подреди трапезата си, както му бил обичаят.
— За какво мислиш, Басим? — запитал го майсторът му. — Ти поне си ерген, а аз съм нещастник с челяд, с деца! Как да стоя без работа три дни? А всичко това ни се случи заради тебе! Всеки ден идваш пиян-залян! От двайсет години една нощ не си останал без пиене! Махай се, не искам лицето ти да виждам! Иди, проси и да видим какво ще ядеш тези три дни!
Басим си тръгнал умислен, започнал да гризе ноктите си и да хапе устните си. Минал край един хамам, влязъл вътре да понаплиска лицето си и видял теляка. Той преди време бил чирак при Басим, който понякога му правел добрини. Той се въртял из хамама, събирал парите, въвеждал хората вътре, разпределял ги из помещенията. Когато ковачът влязъл, телякът го видял и викнал:
— Добре си дошъл, хаджи Басим, мой учителю и възпитателю! Ако имаш нужда от нещо, с радост ще го изпълня!
— Абе този мъчител Харун ар-Рашид наредил само на ковачите — не на другите занаяти — да затворят работилниците си. Няма да има какво да вечерям. Тази нощ май ще наруша обичая си!
— А да не би да не можеш — възкликнал телякът — да търкаш гърбове с тривка, да миеш глави със сапун и с гъба! Поработи тук и след три дни ще се върнеш към предишния си занаят!
Разсъблякъл го, завързал го през кръста с престилка, дал му парче тривка, три бръснача, пемза за търкане на крака, сапун и гъба. Дошъл посетител, той го изкъпал хубаво и онзи му дал два дирхама. Дошъл втори човек — получил от него също два дирхама и още дирхам за бръсненето, й още преди пладне вече държал в ръцете си пет дирхама — колкото получавал като ковач! Щом видял парите, той възкликнал:
— Хвала на Аллаха, няма да умра от глад! Та този занаят е по-добър, отколкото да се пека край огъня и над наковалнята!
Отишъл си у дома да вземе стомната, тепсията и светилника, купил месо за дирхам, сложил го в тепсията и го дал на пекаря, после отишъл при кръчмаря, купил вино за втория дирхам. За третия взел от бакалията свещ и благовония, четвъртия похарчил за зехтин за светилника и взел две питки хляб. Прибрал се радостен на своя чардак, произнесъл вечерна молитва, избърсал и подредил трапезата, запалил светилника и го закачил над стълбата, хапнал си до насита, взел стомната в една ръка, а чашата — в другата, напълнил я, изпил я и рекъл:
— Наздраве и да пукнат враговете ми! О, велики Аллах, срещни ме с гостите ми през тази нощ!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че вечерта халифът извикал Джаафар и му рекъл:
— Какъв ли ще е халът на Басим ковача тази нощ?
— Сигурно е лош! — отговорил Джаафар. — Лампата му е изгаснала, коремът му е празен!
— Хайде да отидем пак при него и да се посмеем!
— Я по-добре да си стоим тук! — възразил Джаафар. — Ако ни зърне, няма да се отървем от гнева му!
— Стига приказки! Отиваме! — наредил халифът.
Тримата се преоблекли и излезли през тайната вратичка. Стигнали до сокака, надзърнали към чардака, от който пак бликала силна светлина, видели върху насрещната стена сянката на Басим ковача с чаша в ръка и чули как радостно и весело си реди песничка: