Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Моля? – закашля се тя.
Арейн я изгледа така, сякаш всеки момент щеше да изгуби търпение.
– Нещата ще вървят по-лесно, ако не се държиш с мен като с идиотка, момиче.
Лийша грабна една салфетка, в която да се изкашля и после да избърше устата си.
– Може би на четири месеца.
Не беше лъжа, но не беше и съвсем точно. Достатъчно време, за да бъде от Тамос, или не. Очакваше темата да бъде повдигната, но отново беше изненадана от безцеремонността на херцогинята майка.
Арейн почука с лакирания си пръст по деликатната порцеланова чашка.
– Правилни ли са предположенията ми, че не е сродено с мен?
Лийша само гледаше, но Арейн кимна, сякаш беше получила отговор.
– Не се изненадвай толкова, момиче. Имам свои очи в дворовете на всичките ми синове, а не можеш да очакваш, че нещо такова ще бъде запазено в тайна. Както бяхте неразделни, двамата с Тамос се отчуждихте веднага щом се разчу за твоето състояние. Не е нужно присъствието на мисловен демон, за да се досети човек какво става. – Арейн поклати глава. – Поредната попарена надежда за трона. Глупавият ми син Микаел е единственият, който е създал нещо като наследник, но никой от идиотските му чеда няма да успее да се задържи на трона достатъчно дълго, че да успее да затопли седалката.
Кракът ѝ започна да потропва по пода – Лийша го оприличи на опашката на котка, готвеща се всеки момент да скочи. Билкарката се огледа, но двете все още бяха съвсем сами. Рязкото, нервно движение на обутия в мек чехъл крак на една възрастна жена не би трябвало да я плаши, но той като че ли беше предвестник на насилие.
Арейн отпи от чая си.
– В момента, в който се върна в Хралупата, наредих на Тамос да започне да те ухажва. Най-младият ми син има вроден талант, когато стане дума за жени, но дори аз не очаквах, че ще му легнеш още първата нощ. – Тя изгледа Лийша. – Но очевидно не се е оказал достатъчно бърз.
Лийша гледаше като омагьосана потропващия крак, затова със закъснение осъзна значението на думите ѝ и вдигна глава.
– Наредили сте му?
– Разбира се – отвърна Арейн. – Тамос си има достойнства, но прекарва повече време в тренировки, отколкото в библиотеката. Трябва му графиня с мозък в главата, а и ухажването му ще го легитимира в очите на хралупарите.
Тя многозначително постави чашата си върху масата и Лийша побърза да я напълни. Арейн отпи една глътка и се намръщи.
– Недей да се скъпиш на меда, скъпа. Доста поживях и съм си го заслужила.
Тя взе една фина сребърна лъжичка и си сипа щедро количество мед в чашата.
– Далеч по-горчиво е да науча, че всичко, което двамата с Тамос имахме, е ставало по заповед на майка му.
Погледът на Лийша се замъгли и тя започна да мига учестено, за да прогони напиращите сълзи.
– Не бъди такава глупачка – каза Арейн. – Аз те посочих, да, но съм посочвала на момчето ми много други добри партии. Нямаше да се хване с теб, ако ти не го интересуваше. – Тя посочи Лийша с лъжичката. – А ти, дете, едва ли си имала нужда от мен да ти разтварям краката. Още от момента, в който те видях, разбрах, че се нуждаеш от съпруг. Имаш слабост към властните мъже, което ще те вкара в неприятности... освен ако вече не те е вкарало.
– И какво трябва да означава това? – попита Лийша.
– На кого е детето? – попита Арейн. – На някой от набедените Избавители? Не е тайна, че харесваш Арлен Бейлс. Бил е виждан да идва и да си тръгва от къщата ти по всяко време на денонощието.
– С него сме просто приятели – отвърна Лийша, но дори на нея думите ѝ прозвучаха като оправдание.
Арейн сбърчи вежди.
– После се появява и историята с пустинния демон. Жонгльорите те вкараха и в неговата постеля.
– В двореца на Ахман Джардир имаше само един жонгльор – каза Лийша – и той не разказва такива истории.
Арейн се усмихна.
– Имам други източници във форт Рейзън.
Лийша зачака, но херцогинята не разкри допълнителни подробности.
– Кого вкарвам в леглото ми и нося в корема ми си е лично моя работа, която не ви интересува. Не е наследник на вашия трон, така че ме изключете от плановете си и намерете по-добра партия за сина си.
– Толкова лесно ли се отказваш? – попита Арейн. – Разочароваш ме.
– Има ли смисъл да се боря? – попита уморено Лийша.
– Да не мислиш, че това е първото копеле, което усложнява кралските бракове? – изцъка Арейн. – Една плевичарка би трябвало да знае по-добре как се решават подобни проблеми.
– Как се решават?
Лийша беше напълно объркана.
Кракът на херцогинята спря да потропва.
– Двамата с Тамос обявявате появата на детето и веднага се жените. Когато тръгне да излиза, ти го раждаш на тайно място и твоите билкарки обявяват, че се е родило мъртво.