Лебедова песен [bg]

— Това е цирков влак! — каза гигантът. — Вероятно е пътувал за поредното си представление, когато е излязъл от релсите. — Посочи към служебния вагон. — Да видим какво ще намерим.

През изминалите три нощи спаха в хамбари и изоставени ферми. В един от дните железопътните линии ги отведоха в средно на големина градче… но вятърът им донесе неприятната миризма на разложение и те не посмяха да влязат в него. Заобиколиха го, преместиха се на линиите от другата страна и продължиха по равната местност.

Вратата на служебния вагон не беше заключена. Вътре беше тъмно, но поне си беше някакъв подслон. Джош си помисли, че конят и териерът могат сами да се грижат за себе си и влезе. Суон го последва и затвори вратата след тях.

Гигантът се удари в едно малко бюро, на което се раздрънчаха някакви малки шишенца и бурканчета. Колкото по-навътре влизаше, толкова по-топъл ставаше въздухът, и след малко различи формата на легло вдясно. Търсещите му пръсти напипаха топъл метал — чугунена печка.

— Тук е имало някой — каза Джош. — Не си е тръгнал отдавна. — Намери решетката и я отвори. Няколко въглена догаряха в печката и се превръщаха в пепел, а жаравата блестеше като окото на тигър.

Гигантът продължи да опипва наоколо във вагона, като едва не се спъна в една купчина одеяла в ъгъла и се върна обратно до бюрото. Очите му започваха да свикват с жълтеникавата мрачина, която проникваше през мръсните прозорци на вагона, и видя една наполовина изгоряла свещ върху малка чинийка. До нея имаше кибрит. Той използва една от клечките, запали фитила ѝ и вътре веднага стана светло.

Върху бюрото бяха оставени разни неща, които приличаха на пастели и червила. Перука с къдрава червена коса беше сложена на поставка. Пред сгъваемия метален стол на бюрото имаше дървена кутия с размерите на кутия за обувки, украсена с красиви гравирани гущери. Мъничките им очи бяха направени от мултифасетно стъкло и блестяха на светлината от свещта.

Джош намери до леглото отворена торба с кучешка храна „Грейви Трейн“ и пластмасова туба, която се разплиска, когато я бутна с крак.

Суон се приближи до печката. На една закачалка на стената бяха увесени пищни костюми с пайети, големи копчета и увиснали ревери. Купчина вестници, дърва и въглища бяха приготвени за печката. Огледа другия край на вагона, където бяха захвърлени няколко одеяла. Там имаше и още нещо… нещо полускрито в завивките.

— Джош? — Детето посочи към тях. — Какво е това?

Гигантът премести свещта, за да освети мястото. Светлината падна върху застиналата усмивка на лицето на клоун.

Джош първоначално се стресна, но после разбра какво е видял.

— Това е кукла! Кукла с човешки размери!

Тя беше оставена в седнало положение. Лицето ѝ беше изрисувано в бяло, а устните ѝ грееха в яркочервено. На главата ѝ беше сложена зелена перука, а очите ѝ бяха затворени. Гигантът се наведе напред и докосна рамото на куклата.