Сянката на чинара [bg]

— Точно така.

— Какво направихте с тях?

— Взехме ги, направихме копия, а на следващия ден ги предадохме на близките на господин Хъбард в дома му.

— Нямам повече въпроси, господин съдия.

— Господин Лание, искате ли кръстосан разпит?

— Не.

— Шериф Уолс, свободен сте. Благодаря ви. Господин Бриганс?

— Да, господин съдия, на този етап бих искал съдебните заседатели да бъдат осведомени, че съгласно единодушното мнение на всички страни документите, допуснати като веществени доказателства, са написани от господин Сет Хъбард.

— Господин Лание?

— Потвърждавам, господин съдия.

— Много добре, няма спор относно авторството на тези документи. Продължете, господин Бриганс.

— Защитниците на завещанието призовават господин Калвин Богс — съобщи Джейк.

Изчакаха да повикат Калвин от стаята на свидетелите. Едрият непохватен мъж нямаше вратовръзка в гардероба си и явно не бе сметнал за нужно да си купи за случая. Беше облечен с износена карирана риза с кръпки на лактите, мръсен кафеникав панталон и прашни ботуши и като че ли идваше в съдебната зала направо от сечището.

Обстановката видимо го смущаваше и плашеше дълбоко и след секунди той започна да се дави, докато описваше ужаса си, когато бе намерил шефа си, увиснал на чинара.

— По кое време в неделя сутринта ви се обади той? — попита Джейк.

— Към девет и поръча да го чакам на моста в два.

— И вие пристигнахте точно в два, така ли?

— Да, точно така.

Джейк възнамеряваше с помощта на Богс да покаже какво огромно внимание е отделял Сет на подробностите. По-късно щеше да заяви пред съдебните заседатели, че Сет е оставил бележката на масата, взел е въжето и стълбата, отишъл е с колата си до мястото и е направил така, че да бъде мъртъв, когато Калвин пристигне в два следобед. Искал е да го намерят немного, след като издъхне. Иначе имало вероятност да минат дни.

Лание нямаше въпроси. Свидетелят беше освободен.

— Призовете следващия си свидетел, господин Бриганс — нареди съдия Атли.

— Призоваваме Фин Плънкет.

Фин Плънкет беше пощальон, когато преди тринайсет години беше избран за служебно лице, установяващо настъпването на смъртта. Той нямаше никакви медицински познания, защото такива не се изискваха в Мисисипи. Никога не беше посещавал местопрестъпление. Фактът, че щатът продължаваше да избира подобни служебни лица, беше доста странен — вече почти никъде другаде това не се правеше. Всъщност Мисисипи беше един от малкото щати, където изобщо беше възникнала такава практика. През последните тринайсет години викаха Фин по всяко време на денонощието в старчески домове, болници, места на катастрофи, долнопробни кръчми, реки и езера и домове, където бяха вилнели насилници. Обикновено той се надвесваше над трупа и тържествено произнасяше: „Да, мъртъв е“. След това определяше причината за смъртта и подписваше смъртен акт.