Ханибал - врагът на Рим

Ханон едва успя да си поеме дъх, когато втори легионер прекрачи падналия и се хвърли към него. Ако щитът му не се припокриваше с този на съседа му, Ханон щеше да бъде съборен. Той обаче само изгуби равновесие и се помъчи да си го възстанови. Хастатът целеше точно това и атакува с гладиуса си над щита. Ханон трескаво извъртя глава настрани и острието остави дълбока следа върху набузника на бронзовия шлем и се плъзна през косата му. Хастатът изръмжа гневно и дръпна оръжието си назад, за да нанесе втори удар. Ханон се опита да използва копието си, но противникът беше прекалено близо. Паниката се надигна в гърлото му. Битката едва беше започнала, а той вече беше мъртвец.

Най-неочаквано нечие копие прониза хастата в гърлото, от което очите му едва не изхвръкнаха от орбитите си. Войникът изпъшка задавено, когато острието се измъкна от плътта, и рухна като камък, като оплиска с кръв целия щит и краката на Ханон.

— Благодаря! — извика той на войника зад себе си. Не можеше да се обърне да го каже в лицето му, защото трети хастат вече се опитваше да го убие. Този път Ханон успя да отбие атаката с копието си. Започнаха да разменят удари и ругатни, но никой не успяваше да спечели предимство. Нещата се промениха миг по-късно, когато един войник на няколко крачки вдясно от Ханон, който беше захвърлил щита си със забития в него пилум, падна убит. Двама хастати тутакси се хвърлиха на освободеното място, като викаха на останалите да ги последват. Противникът на Ханон мигом разбра, че шансът е прекалено добър, за да се изпуска, и се хвърли към другарите си. За свое огромно облекчение Ханон получи възможност да отдъхне за момент.

Задъхан, той се огледа. Тревогата заби нокти в стомаха му. Фалангите удържаха, но едва-едва. Отляво галите бяха подложени на същата свирепа атака. Още по-обезпокоителното беше, че към хастатите вече се присъединяваха и принципите. „Галите почти нямат шанс да удържат легионерите“, кисело си помисли Ханон. Повечето принципи носеха ризници, което ги правеше по-трудни за убиване. Засега обаче галите не отстъпваха. Въпреки липсата на доспехи те продължаваха да се бият до смърт. Земята под краката им вече беше покрита с трупове, изпуснати оръжия, кал и кръв.

Отчаяният Ханон погледна към левия фланг на римляните. Сърцето му подскочи. Там бяха иберийците и галите, но нямаше конница. От тежката кавалерия на Ханибал нямаше и следа, което означаваше, че тя все още преследва римската конница. Безпокойството на Ханон се удесетори. Ако онази битка не беше спечелена, спокойно можеха да се откажат още сега. В следващия миг вниманието му бе привлечено от стотици фигури, които се понесоха към левия фланг на врага. С огромно задоволство видя, че те хвърлят копия и изстрелват камъни с прашките си. Картагенските стрелци!