Ханибал - врагът на Рим

Последните моменти от тичането им бяха като нереални. Възторжени. Поради оглушителната врява на битката не беше нужно да се безпокоят колко шум вдигат. Триариите в третия ред на врага — техните цели — изобщо не поглеждаха зад себе си. Както и можеше да се очаква, ветераните бяха погълнати изцяло от яростната схватка пред тях и се готвеха да се включат. Нямаха представа, че две хиляди картагенски войници всеки момент ще ги ударят с пълна сила в гръб. Бостар завинаги щеше да запомни първите лица, които по една или друга причина се обърнаха небрежно назад. Изумлението и ужаса, които се изписаха на тях при вида на врага на не повече от трийсет крачки зад гърбовете им. Дрезгавите крясъци, когато малкото триарии, които разбраха какво става, се опитаха да предупредят другарите си за смъртната опасност. И задоволството, с което се врязаха в римските редици и започнаха да съсичат в гърбовете онези, които дори не осъзнаваха, че ги чака сигурна смърт.

За първи път през живота си Бостар беше обладан от безумието на битката. В кървавочервената мъгла, която го заобиколи, беше лесно да изгуби броя на хората, които е убил. Все едно ловеше риба с харпун в каменист залив край Картаген. Мушкаш напред. Забиваш острието колкото се може по-дълбоко. Издърпваш. Избираш нова цел. Когато затъпеното му копие се заклещи в гръбнака на един триарий, Бостар просто го захвърли и изтегли меча си. Смътно си даваше сметка, че ръката му е окървавена до лакътя, но не му пукаше. „Идвам, братко. Дръж се, татко“.

Накрая ветераните легионери успяха да се обърнат срещу атакуващите ги. Битката стана по-ожесточена, но предимството си оставаше за хората на Магон, които вече виждаха, че вражеските флангове са разбити. Бостар тържествуваше. Обединената вълна картагенски пехотинци и конница, стоварила се върху незащитената страна на съюзническата пехота, не можеше да бъде удържана. Неспособни да се обърнат кръгом и да посрещнат заплахата, противниците биваха съсичани без капка милост.

Оцелелите захвърлиха оръжията си и побягнаха към Требия. Бостар отметна глава и нададе животински победен вой. Зад себе си зърна хиляди картагенски конници, които чакаха точно този момент. Съюзническите войници нямаше да стигнат далече. Изведнъж някакъв ветеран с нащърбен меч се хвърли към него и Бостар си припомни, че работата му още не е приключила. Макар че триариите търпяха жестоки загуби, останалите легионери продължаваха да настъпват към и през редиците на галите. Бяха като таран, на който не може да се устои дълго. Възторгът на Бостар помръкна, когато осъзна, че някои от либийските фаланги също се огъват пред непрестанната атака на легионерите. Той привлече вниманието на Сафон и посочи. Лицето на брат му се изкриви от ярост. С подновена енергия двамата отново се нахвърлиха върху ветераните.