Ханибал - врагът на Рим

Баща му го хвана за ръка и каза тихо:

— Поеми дълбоко дъх.

Квинт го погледна тревожно.

— Защо?

— Изпълнявай.

Той се подчини, като изпитваше облекчение, че Калатин и Цинций разговарят оживено помежду си.

— Задръж — нареди Фабриций. — Вслушай се в сърцето си.

„Изобщо не е трудно“, помисли си Квинт. Сърцето му биеше като побесняло в гърдите му.

Баща му изчака малко.

— А сега издишай през устата. Бавно и спокойно. После го направи отново.

Квинт се озърна нервно, но като че ли никой не го гледаше. Направи, както му беше казано. При третото или четвъртото вдишване промяната в пулса вече беше осезателна. Беше се успокоил и той вече не се чувстваше толкова уплашен.

— Всички се страхуват преди битка — каза баща му. — Дори аз. Ужасяващо е да препуснеш срещу хора, чиято работа е да те убият. Номерът е да мислиш за другарите си отляво и отдясно. Те са единствените, които са от значение от сега нататък.

— Разбирам — промърмори Квинт.

— Ще се справиш добре. Знам го. — Фабриций го тупна по рамото.

Вече по-спокоен, Квинт кимна.

— Благодаря, татко.

След като армията беше строена, Лонг нареди на тръбачите да свирят настъпление. Пехотинците изпълниха заповедта и започнаха да маршируват с премръзнали крака по студената земя. От редиците се надигнаха гръмки молитви към боговете и знаменосците вдигнаха ръце, така че всички да видят позлатеното животно покровител на върха на дървените им пръти. Всеки легион имаше по пет щандарта, изобразяващи орел, минотавър, кон, вълк и глиган. Те бяха обект на голяма почит и на Квинт му се прииска тяхната част също да имаше такъв. Дори съюзническата пехота имаше подобни щандарти. Поради причини, които не му бяха ясни, конницата нямаше.

„И въпреки това победата ще е наша“, помисли си той. Побутна коня с колене и го подкара към врага.