Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Дори когато пред очите му се появиха първите редици на римските легионери, Ханон вярваше, че Ханибал няма да ги разочарова.
XXIV.
Пряк сблъсък
След като нумидийците изчезнаха, Фабриций прегрупира конниците си при брега на реката. Основната група пое по пътя покрай мястото, където Ханон и хората му бяха унищожили патрула му. Като се мъчеше да не мисли за станалото, Квинт присви очи към ниско надвисналите облаци. Засега снегът беше спрял. Опита се да е благодарен за това.
— Кой час е? — запита се той на глас. — Трябва да е поне хора квинта.
— На кого му пука? — изръмжа Калатин. — Знам само, че устата ми е пресъхнала и съм прегладнял.
— Вземи. — Квинт му подаде меха си с вода.
Калатин го взе и отпи няколко големи глътки.
— Богове, ама че студ!
— Бъди благодарен, че не си легионер — отвърна Квинт и посочи назад към Требия, където хиляди войници вече се готвеха да последват конницата през реката.
Калатин се намръщи.
— Да. Преминаването и с кон е достатъчно гадно. Жал ми е за горките нещастници. Проклетата река сигурно ще им стигне до гърдите.
— Заради зимните дъждове е — каза Квинт. — Дори притоците са дълбоки до кръста. Направо не ми се мисли.
— Битката бързо ще ги сгрее — заяви Цинций.
Квинт и двамата му другари бяха сред първите, които излязоха от прикритието на дърветата. Спряха моментално и изругаха. Гонитбата им беше приключила.
На четвърт миля от тях, докъдето стигаше поглед, бяха подредени хиляди мъже. Картагенски войници.
— Стой! — изрева Фабриций. — Това е защитна стена. Няма смисъл да извършваме самоубийство.
Лишени от шанса да си отмъстят още на нумидийците, хората му закрещяха обиди след отстъпващите вражески конници.
Фабриций забеляза сина си и се усмихна, когато видя, че е невредим.
— Ама че сутрин, а?
Квинт се ухили.
— Да, татко. Обърнахме ги в бягство!
— Хм-м. — Фабриций погледна кафяво-жълтите облаци в небето и се намръщи. — Ще вали още сняг, а ще ни се наложи да чакаме дълго, докато започне истинската битка. На легионите и социите ще им трябват часове да застанат на позиция. Дотогава хората ще са премръзнали почти до смърт.
Квинт се огледа.
— Някои нямат дори наметала.
— Защото нямаха търпение да нападнат врага — отвърна Фабриций. — И изобщо няма да се учудя, ако са пропуснали да нахранят и напоят конете си.
Квинт се изчерви. Самият той беше забравил това основно задължение.
— Какво ще правим?
— Виждаш ли онези дървета?
Квинт погледна гъстата букова горичка недалеч отляво.
— Да.
— Да се подслоним там. На Лонг може и да не му хареса, но той не е тук. Пак ще можем да реагираме бързо, ако изникне някаква опасност за легионерите. Не че е много вероятно. Ханибал нарочно е разположил защитата си. Иска истинско сражение днес — каза Фабриций. — Дотогава е най-добре да се опитаме да се стоплим.
Квинт кимна. Войната не се свеждаше само до това да победиш врага в битка, осъзна той. Инициативата също беше важна.
И тъй, докато останалата конница и велитите се мотаеха неуверено и гледаха как легионерите газят през брода, Фабриций поведе хората си на завет.
Бяха минали два часа и Ханон вече трепереше. Войниците му бяха в същото окаяно състояние. Беше абсолютно мъчение да седиш на откритата равнина на такова време. Снегът спря, но се смени с киша, а вятърът отново стана свиреп. Свиреше и шибаше картагенци и римляни с неуморната си ярост. Единствената възможност, която получиха да се стоплят, беше когато дойде заповед да отстъпят към лагера.
— Виж ги тия мръсници! — извика Малх, който беше излязъл от фалангата си. — Няма ли да спрат да прииждат най-сетне?
Ханон погледна терена пред тяхната позиция, който се пълнеше и пълнеше с вражески войници.
— Това трябва да е цялата римска армия.
— И аз мисля същото — навъсено отвърна баща му. После неочаквано се разсмя. — Колкото и да си мислиш, че сме премръзнали, онези гадини са в много по-лошо състояние. Най-вероятно не са хапвали нищо, а сега са и мокри до кости.
Ханон потръпна. Можеше само да си представя какво ли е да изпитваш този леден вятър с мокри дрехи и тежка ризница, които и без това изсмукват топлината от тялото ти. А заедно с нея бойния ти дух. И силите ти.
— А пък ние — продължи баща му — сме готови и ги очакваме.
Ханон се огледа. Веднага след като нумидийците се оттеглиха той и хората му бяха отстъпили назад до бойната линия на Ханибал, която се състоеше от една-единствена плътна редица пехотинци. Прашкарите и нумидийските лековъоръжени войници бяха на триста крачки пред нея. Генералът не беше разположил най-силната си пехота — либийците и иберийците — в центъра. Той беше зает от около осем хиляди гали.