Ханибал - врагът на Рим

Калатин също ги беше видял и изкрещя:

— Шибани псета!

— Въшливи курвенски синове! — изрева Цинций.

Яростта изпълни и Квинт. Нямаше да побегне от страхливци като тези. От отрепки, убиващи другите в съня им. „По-скоро ще умра“, помисли си той. Вдигна копието си и си избра цел — воин на як сив кон. Над ризницата му блестеше великолепна златна торква, която го отличаваше като някаква важна фигура. Както и трите човешки глави, окачени на гърдите му. „Ще е добро начало“, помисли си Квинт.

Вълната на битката обаче го отнесе от избрания противник. И по-добре, като се замислеше. Галът се оказа невероятно умел воин. Квинт с ужас видя как един римски конник на по-малко от двайсет крачки от него беше пронизан в гърдите от оръжието му. Силата на удара беше такава, че римлянинът излетя от гърба на коня и падна мъртъв на земята. Конят зад него се препъна в трупа и ездачът му изгуби равновесие, което го превърна в лесна жертва за гала, който сега въртеше дълъг меч. Отряза главата на конника само с един страничен удар. Квинт никога не беше виждал кръв да пръска толкова високо във въздуха. Тя продължаваше да блика, докато обезумелият от ужас кон препускаше напред. Животното измина поне десетина крачки, преди тялото на ездача да падне на земята.

Галът моментално дръпна повода на коня си и скочи на земята. Изумлението на Квинт се смени с отвращение. Воинът искаше да грабне поредния си трофей. Квинт беше готов да даде всичко, за да може да се добере до гала, но не му беше писано. Едва не изгуби собствената си глава от носещ се към врата му меч, като успя да избегне удара само защото атакуващият изкрещя, докато замахваше. Квинт едва не падна от коня си. С породена от отчаянието бързина успя да се изправи навреме, за да отбие следващия силен удар.

Фортуна явно му се усмихваше, защото воинът се оказа по-млад и от него, а и много по-неопитен. По-стар воин вече щеше да му е видял сметката. На гала обаче не му липсваше храброст и двамата се сражаваха ожесточено няколко мига, преди Квинт да намери удобен момент да нанесе удар. Безогледните замахвания на противника му оставяха дясната му подмишница открита. Като заложи на идеята, че ще реагира по-бързо, Квинт не отби следващия удар. Вместо това се наведе ниско над врата на коня си и чу как мечът изсвистя над главата му. Галът още не беше завършил движението, когато Квинт атакува с бързината на змия. Копието му намери точно отвора на ръкава на ризницата. Под нея имаше само туника и острието се плъзна между ребрата и проби белия дроб и сърцето. Квинт никога не беше нанасял по-чист удар. Уби противника си на мига. Щеше обаче да запомни завинаги не удара, а краткия шок и болка в очите на гала, преди да помръкнат завинаги.