Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Ние трябваше да сме там — недоволно каза Ханон. — А не най-новите ни попълнения.
Малх го погледна преценяващо.
— Помисли си. Чуй ги.
Ханон наклони глава. Бойните викове и ревът на роговете от галските редици бе оглушителен.
— Те са във възторг от честта, която им е оказал Ханибал. И това ще засили лоялността им.
— Така е. За тях гордостта е всичко — отвърна Малх. — Какво по-добро от това да си в центъра? Има обаче и друга причина. Най-тежките сблъсъци и най-многото жертви също ще са там. Ханибал спестява на нас и на иберийците тази участ.
Ханон погледна изненадано баща си.
— Нима би направил подобно нещо?
— Разбира се — отвърна Малх. — Галите лесно могат да бъдат сменени. За разлика от нашите хора, от скутариите и цетратите. Именно затова сме по фланговете.
Уважението на Ханон към Ханибал се засили още повече. Той погледна седемнайсетте слона, които стояха точно пред тяхната позиция. Останалите бяха разположени на другия фланг, пред иберийските пехотинци. Допълнителна защита за тежката пехота, осъзна той. На фланговете имаше по пет хиляди нумидийски, иберийски и галски конници. Картагенското превъзходство в този род войска можеше да предостави на Ханибал добър шанс да спечели конната битка. Междувременно галите трябваше да посрещнат съкрушителния удар на римските легиони в центъра на картагенския строй.
— Галите ще удържат ли?
— Има голяма вероятност да не удържат — отвърна Малх. — Може и да са храбри, но нямат никаква дисциплина.
Ханон се загледа към тях. Малцина имаха доспехи. Дори в това време повечето предпочитаха да се сражават голи до кръста. Нямаше съмнение, че ризниците и тежките щитове на легионерите ще ги поставят на сериозно изпитание.
— Но ако не се огънат и ако конницата ни постигне успех…
Малх се усмихна хищно като вълк.
— Нашите войници от двете страни ще получат златна възможност да атакуват римляните по фланговете.
— И тогава ще се появи отрядът на Магон.
— Да се надяваме — отвърна баща му. — Защото съдбата на всички ни зависи от него.
Ханон едва проумяваше.
— Толкова много дребни неща трябва да бъдат успешни, за да осигурят победата.
— Точно така. И най-тежката задача ще е тази на галите.
Ханон затвори очи и се замоли всичко да мине по план. „Велики Мелкарт, дотук помагаше на Ханибал. Моля те, направи го и днес“.
Много преди Квинт и другарите му да успеят да се стоплят, Фабриций видя един от вестоносците на консула и излезе да го пресрещне, след което препусна с всички сили обратно.
— Лонг иска цялата гражданска конница на десния фланг, а съюзническата на левия. Ще трябва да тръгнем на север, към другия край на бойната линия.
— Кога? — раздразнено попита Квинт. Предишното му вълнение се беше стопило от вцепеняващия ума студ.
— Сега! — Фабриций се обърна към декурионите си. — Стройте хората. Потегляме веднага.
Когато конниците излязоха от дърветата, Квинт беше готов да се закълне, че вятърът се нахвърля върху тях с нова сила, лишавайки ги от малкото запазила се топлина. Е, колкото по-скоро започнеше битката, толкова по-добре. Всичко изглеждаше за предпочитане пред това изтезание.
Фабриций ги поведе през пролуките между първите три линии пехотинци. Когато излязоха на открито, Квинт вече беше получил добра представа за цялата войска. Лонг беше наредил легионите да се построят по традиционния начин, на сто крачки един от друг. Ветераните триарии бяха отзад, в средата бяха принципите, мъже в края на двайсетте и началото на трийсетте, а отпред бяха редиците на хастатите, най-младите пехотинци. Пред тях стояха изтощените велити, които въпреки скорошните изпитания трябваше да атакуват първи врага.
И трите линии бяха разделени на манипули. Тези на хастатите и принципите се състояха от по две центурии от шейсет до седемдесет войници. Триариите обаче бяха по-малобройни и техните центурии бяха само от по трийсет души. Отрядите във всяка линия не образуваха продължителен фронт, а бяха разположени центурия след центурия, като между тях имаше разстояние колкото една манипула. Отрядите от всяка линия бяха наредени подобно на петицата на зар. Това разположение позволяваше бързо преминаване в бойна формация, при която задната центурия просто избързваше напред и заставаше до предната. Освен това позволяваше на войниците да отстъпят безопасно от битката, за да бъдат сменени от другарите си със свежи сили.