Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Ако бе изпил цяла дузина кларет, старата мома би могла да му прости. Мистър Фокс и мистър Шеридан също пиеха кларет. Благородните господа пиеха кларет. Но осемнадесет чаши джин, погълнати в обществото на боксьори в някаква си невзрачна кръчма — това бе ужасно престъпление, което не можеше лесно да бъде простено. Всичко почна да върви наопаки за момъка. Той си тръгна за вкъщи от конюшнята, целият напарфюмиран, след като бе ходил там да направи посещение на кучето си Тауцър и с намерение да заведе приятеля си на разходка. Точно тогава срещна мис Кроли и нейното запъхтяно испанско куче, което Тауцър би изял, ако то не бе побягнало с квичене да търси защита при мис Бригс, докато коравосърдечният господар на булдога наблюдаваше със смях това преследване.
Този ден свенливостта на клетото момче също го напусна. На вечеря той се държеше оживено и шеговито. През време на вечерята каза няколко смешки по адрес на Пит Кроли; изпи толкова вино, колкото и предишния ден, и като отиде в приемната без никакво подозрение, започна да забавлява дамите с цял ред отбрани оксфордски историйки. Той описа различните боксьорски качества на Молиньо и Дъч Сам, игриво предложи на лейди Джейн да се обзаложат за изхода на борбата между Любимеца на Тътбъри и Бореца на Ротингдийн и като венец на всичко, заяви, че е готов да се бори с братовчед си Пит Кроли, със или без ръкавици.
— И това е съвсем справедливо предложение, момчето ми — каза той, като се разсмя високо и потупа Пит по рамото, — пък и татко ми поръча да го направя, а и той, ще вземе участие в обзалагането за резултата от борбата, ха, ха! — При тези думи симпатичният момък кимна многозначително на горката мис Бригс и посочи с палец над рамото си към Пит Кроли, вършейки това весело и насмешливо.
Може би Пит не беше много доволен, но, общо взето, все още не се чувствуваше нещастен. Клетият Джим се посмя добре и тръгна, залитайки, през стаята с лелината си свещ, като се опита да й пожелае лека нощ с най-ласкавата си пиянска усмивка. Той се качи горе в стаята си, напълно доволен от себе си, обхванат от приятната увереност, че леля му ще остави нему парите си и ще го предпочете пред баща му и пред останалите членове на семейството.
Качил се веднъж в стаята си, човек би помислил, че няма да е в състояние да развали и по-нататък работата; и все пак това нещастно момче направи тъкмо туй. Луната светеше много приятно над морето и Джим, привлечен към прозореца от романтичния вид на океана и на небето, помисли, че гледката ще му направи още по-голямо удоволствие, ако запуши. Никой не ще го усети, реши той, ако отвори хитро прозореца и извади главата и лулата си навън, на чист въздух. Това и направи; но тъй като се намираше във възбудено състояние, клетият Джим забрави, че вратата му е отворена през всичкото време и духащият навътре ветрец причини чудесно течение, което отнесе надолу облаците тютюнев дим, чийто аромат пристигна с намалена сила при мис Кроли и мис Бригс.
Лулата тютюн довърши цялата работа и семейство Бют Кроли никога не узна колко хиляди лири стерлинги им струваше това. Фъркин се втурна долу при Баулс, който четеше на помощника си «Огънят и тиганът» с висок гробовен глас. Фъркин му разкри страшната тайна с такъв изплашен поглед, че първия миг мистър Баулс и младият му помощник помислиха, че в къщата има разбойници, чиито нозе тя навярно бе открила под леглото на мис Кроли. Но когато му съобщиха какво се е случило, трябваше му само една минута да изтича горе, вземайки по три стъпала наведнъж, да влезе в стаята на неподозиращия нищо Джеймс и да му извика с разтревожен глас: