Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Ха, ха! — разсмя се Джеймс, окуражен от тези комплименти. — Ами, ами, първенец в студентските дебати! Това го има в другия дюкян.
— Какво означава това «другия дюкян», мое дете? — запита дамата.
— Званието «първенец в студентските дебати» се получава в Кеймбридж, не в Оксфорд — каза ученият младеж многозначително и навярно щеше да се задълбочи още повече в този доверителен разговор, ако в същия момент пред тях не се бе появила внезапно лека двуколка, теглена от едно пони с подрязана грива; в двуколката се намираха неговите приятели Любимеца на Тътбъри и Бореца на Ротингдийн, в бели фланелени жакети със седефени копчета, с други трима джентълмени — техни познати, като всички поздравиха клетия Джеймс, седнал в екипажа. Тази случка развали настроението на простодушничкия младеж и през останалата част от разходката не можаха да намъкнат от устата му ни «да» ни «не».
Когато се прибраха, той завари стаята си приготвена и куфарът му сложен в нея. Би могъл да забележи, когато мистър Баулс го заведе там, че по лицето му е изписана сериозност, учудване и съчувствие. Но мисълта за мистър Баулс съвсем не мина през ума му. Той оплакваше вътрешно ужасното положение, в което се бе намерил в къща, пълна със стари жени, които му бърбореха на френски и италиански и му рецитираха стихове. «Ех, да му се не види, как успях тъй да се наредя!» — възкликна скромният момък, който не можеше да стои и пред най-кротката жена — дори и пред Бригс, — когато тя го заговаряше; докато пък, ако го пуснеха край доковете на Темза, би могъл да надприказва по тарикатски и най-устатия лодкар.
На вечеря Джеймс се появи полузадушен от бялата си вратовръзка, като му бе отредена честта да кавалерствува на лейди Джейн и да я отведе долу в столовата, а Бригс и мистър Кроли ги следваха, водейки старата дама, с нейния куп шалове и възглавници. През време на яденето Бригс употреби половината от времето си да се грижи за удобствата на болната и да нарязва пилешко месо за дебелото й испанско куче. Джеймс не приказва много, но настоятелно канеше дамите да пият вино и прие предизвикателството на мистър Кроли, като погълна по-голямата част от бутилката шампанско, която бяха заповядали на мистър Баулс да извади в негова чест. Когато дамите се оттеглиха и двамата братовчеди останаха сами, бившият дипломат стана много разговорлив и дружелюбен. Той разпитваше Джеймс за успеха му в университета, за бъдещите му планове, изрази сърдечно надежда, че ще преуспее в живота, с една дума, държа се сърдечно и приятелски. Виното развърза езика на Джеймс и той разправи на братовчед си за своя живот, за намеренията си, за дълговете си, за неприятностите си при първите изпити, за кавгите си с надзирателите, като бързо пълнеше чашата си от намиращите се пред него бутилки и весело минаваше от портвайн към мадейра.
— Главното удоволствие на леля ми — каза мистър Кроли, като напълни чашата си — е да оставя хората да правят в къщата й, каквото им харесва. Това е истински «дом на свободата», Джеймс, и най-голямата радост, която можеш да доставиш на мис Кроли, е да вършиш, каквото намериш за добре, и си поискваш, каквото ти хрумне. Зная, че у вас всички ми се подиграват за това, че съм бил тори. Мис. Кроли е достатъчно либерална да търпи всякакви възгледи. Тя има републикански принципи и презира всякакви титли и високи постове.
— Защо ще се жениш за графска дъщеря? — запита го Джеймс.
— Драги приятелю, не забравяй — лейди Джейн не е крива, че е от благородническо семейство — отвърна Пит с изтънченост. — Обстоятелството, че е благородна дама, не зависи от нея. Освен това не забравяй, че съм консерватор.
— О, колкото се отнася до това — заяви Джеймс, — няма нищо, което да се сравни с благородната кръв; не, дявол да го вземе, абсолютно нищо. Аз съвсем не споделям мненията на онези там радикали. Знам какво значи да бъдеш джентълмен, дявол да го вземе! Погледни участниците в надбягванията с лодки; виж хората, които се боксират. Обърни внимание на кучето, което убива плъхове — кой от всички тези излиза победител? Разбира се, който е от стар род или благородна порода. Ей, Баулс, старче, донеси още малко портвайн, докато изфраскам тази бутилка тук. За какво говорех?