Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Боя се, че това писмо на благородната Парижка дама никак не подобри положението на мисис Беки пред нейната чудесна, нейната уважавана роднина. Тъкмо обратното, яростта на старата мома бе безгранична, когато разбра какво е състоянието на Ребека и как дръзко е използувала тя името на мис Кроли, за да получи достъп до парижкото общество. Твърде разтревожена и с разклатено здраве, тя не беше годна да отговори на френски и затова продиктува на Бригс едно яростно писмо на собствения си език, с което разобличи мисис Родън Кроли във всяко отношение и предупреди обществото да се пази от нея, тъй като е много хитра и опасна личност. Но понеже графиня Х. бе живяла в Англия само двадесет години, тя не разбираше нито една дума от езика на тази страна и затова се задоволи да съобщи на мисис Родън Кроли, когато се срещнаха следния път, че е получила очарователно писмо от онази chere Mees [68] и че то е изпълнено с много мили изрази относно мисис Кроли, която започна сериозно да се надява, че старата мома ще омекне спрямо нея.
Междувременно тя беше най-веселата от всички англичанки и от нея се възхищаваха най-много. Вечерта, когато имаше своя седмичен прием, около нея се събираше малък европейски конгрес. Прусаци и казаци, испанци и англичани — целият свят се намираше в Париж през тази забележителна зима. Лондонските познати на Ребека биха позеленели от яд, ако видеха ордените и униформите, които се тълпяха в скромния й салон. Бележити военни яздеха край екипажа й в Булонската гора или се трупаха в непретенциозната й мъничка ложа в операта. Родън беше в най-добро настроение. В Париж засега нямаше настойчиви кредитори; във Вери или Бовилие всеки ден имаше увеселения; на карти се играеше много и той имаше добър късмет. Тъфто може би не се чувствуваше много добре. Мисис Тъфто се беше поканила сама в Париж и бе пристигнала там и освен тaзи contretemps [69] сега около стола на Беки се въртяха около двадесетина генерали и тя можеше да си избира от цяла дузина букети, когато отиваше на театър. Лейди Берейкърс и другите видни представителки на английското общество, глупави и безупречни в държането си жени, се топяха от мъка, като виждаха успеха на излязлата от низините малка Беки, чиито отровни шеги пареха като рани целомъдрените им гърди. Но всички мъже бяха на нейна страна. Тя се сражаваше с жените с несломима смелост, а те не можеха да клюкарствуват на никакъв друг език, освен на собствения си.
И тъй, зимата на 1815–1816 мина за мисис Родън Кроли в успехи, празненства и удоволствия и тя се приспособи към живота на висшето общество тъй лесно, сякаш прадедите й са били светски хора в продължение на дълги векове. Със своите дарби, духовитост и енергия тя действително заслужаваше да заеме почетно място в Панаира на суетата. Рано през пролетта на 1816 година Galignani’s journal даде следното съобщение на една от страниците си; «На двадесет и шести март съпругата на полковник-лейтенант Кроли, от… кавалерийски полк, е добила отроче от мъжки пол.»
Това събитие бе препечатано в лондонските вестници, от които мис Бригс го прочете на мис Кроли една сутрин на закуска в Брайтън. Известието, макар и да бе очаквано, причини криза в работите на рода Кроли. Гневът на старата мома стигна своя връх и като изпрати да повикат племенника й Пит и лейди Саутдаун от Брънзуик Скуеър, тя поиска от тях веднага да отпразнуват сватбата, която двете семейства очакваха от толкова години насам. И заяви, че имала намерение да отпусне на младата двойка хиляда лири годишно, които ще получават, докато е жива, а след смъртта й цялото й имущество ще остане на племенника й и на милата й племенница лейди Джейн Кроли. Уокси дойде от Лондон да завери вписването в гражданския регистър, лорд Саутдаун предаде официално сестра си на младоженеца и бракосъчетанието бе извършено от епископ, а не от преподобния Бартоломю Айрънс — за голямо разочарование на този сектантски свещеник.
След венчавката Пит желаеше да направи сватбено пътуване с невестата си, както подобаваше на хора от тяхното общество, но привързаността на старата дама към лейди Джейн бе станала толкова силна, че просто й беше невъзможно да се раздели с любимката си. Следователно Пит и съпругата му дойдоха да живеят при мис Кроли. За голямо съжаление на клетия Пит, който се видя в доста окаяно положение (тъй като бе жертва на капризите на леля си, от една страна, и на тъща си — от друга), лейди Саутдаун заемаше съседната къща и господствуваше над цялото семейство — Пит, лейди Джейн, мис Кроли, Бригс, Баулс, Фъркин и всички. Тя безмилостно ги отрупваше със своите трактати и лекарства, изпъди Кримър, доведе на негово място Роджър и в скоро време лиши мис Кроли дори и от формалната й власт. Клетата душица стана тъй плаха, че дори престана да измъчва Бригс и се вкопчи в племенницата си, като всеки ден привързаността й и страхът й се увеличаваха все повече. Почивай в мир, ти, добра и себелюбива, суетна и великодушна стара безбожнице! Ние вече няма да те видим. Нека се надяваме, че лейди Джейн се е държала мило към нея и я е извела с нежна ръка от бушуващата битка на Панаира на суетата.
68
очарователна Mees
69
пречка.