Панаир на суетата (роман без герой)

— Да, Джим би могъл да отиде да я види, разбира се — каза жена му, като прибави с въздишка; — Ех, ако бихме могли да вкараме едно от момичетата в къщата й! Но тя не може да ги понася, тъй като не са хубави.

И докато майка им приказваше, от съседната стая се чуваше как тези нещастни и добре образовани девойки чукат по пианото с корави пръсти някакво сложно музикално парче. И наистина, по цял ден те или свиреха, или се разхождаха с дъски на гърба за придобиване на хубава стойка, или четяха география, или учеха история. Но в Панаира на суетата тези придобивки не принасят никаква полза на девойки, които са ниски, бедни, грозни и имат лош тен на лицето. Мисис Бют не можеше да измисли никой друг, освен за помощника на пастора, който да отнеме едната от тях от ръцете й. В този миг Джим се върна от конюшнята с къса лула, втикната в мушамената му шапка, и двамата с бащата заприказваха за някои черковни въпроси, поради което разговорът между пастора и жена му се прекрати.

Мисис Бют не предричаше нещо кой знае колко благоприятно за каузата им, ако син й Джеймс отидеше като посланик при лелята, затова го изпрати с доста мрачно настроение. А когато казаха на младия момък каква ще е мисията му, и той самият не очакваше голямо удоволствие или полза от нея. Все пак утешаваше се с мисълта, че старата дама може да му даде за спомен някоя хубава сумичка, с която да заплати част от по-наложителните си дългове в началото на идущия срок в Оксфорд, така че зае мястото си в дилижанса от Саутхамптън и вечерта благополучно спря в Брайтън с куфара си, с любимия си булдог Тауцър и с огромна кошница, пълна със земеделски и градинарски произведения, които милите хора от пасторския дом изпращаха на милата мис Кроли. Като реши, че е твърде късно да обезпокои болната си леля още първата вечер от пристигането си, той отседна в хотел и се представи на мис Кроли едва след обед на следния ден.

Когато лелята видя Джеймс за последен път, той беше недодялан момък в оная тромава възраст, когато гласът се мени от неземно тремоло до гръмовит бас, а по лицето разцъфтяват такива неща, за които в аптеката препоръчват най-различни лекарства; когато момчетата се бръснат скритом с ножиците на сестрите си и видът на други млади жени предизвиква у тях неописуем ужас, а големите им ръце и прасци се проточват от твърде тесните за тях дрехи. Тогава присъствието им след вечеря е едно едновременно страшно за дамите, които си шепнат в здрача на приемната, и неописуемо неприятно за останалите край масата господа, на които тяхната тромава невинност пречи да си поприказват свободно и да си разкажат по някоя и друга шега. След втората чаша татко обикновено казва: «Джек, момчето ми, излез навън и виж дали времето не се е променило.»