Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Мистър Джеймс, сър, махнете тази лула. О, мистър Джеймс, какво направихте! — продължи той с дълбоко патетичен тон, като изхвърли лулата от прозореца. — Какво направихте, сър? Господарката не може да ги понася.
— Никой не кара господарката да пуши — каза Джеймс, като се разсмя лудо и съвсем не на място, вземайки цялата работа за чудесна шега. Но на сутринта чувствата му бяха съвсем различни, когато помощникът на мистър Баулс, който се грижеше за обувките на Джеймс и му носеше топла вода, за да бръсне очакваната от него с такова нетърпение брада, му подаде в леглото една бележка, излязла изпод ръката на мис Бригс.
«Уважаеми господине — казваше се в нея, — мис Кроли прекара твърде тревожна нощ поради тютюневия дим, с който къщата бе замърсена. Мис Кроли желае да Ви съобщи, че съжалява, задето не е достатъчно добре, за да Ви види, преди да си тръгнете — и особено, че Ви накара да се преместите от кръчмата, където, тя е уверена, ще се чувствувате много по-удобно през остатъка от престоя Ви в Брайтън.»
Тъй свърши кариерата на добричкия Джеймс като кандидат за лелиното му благоволение. Без сам да съзнава, той действително бе направил това, което заплашваше, че ще стори — бе се сражавал с братовчед си Пит с ръкавици.
А къде се намираше в това време този, който по-рано имаше най-много шансове за победа в това състезание за наследство? Както вече видяхме, Беки и Родън се събраха след Ватерло и прекараха зимата на 1815 година в Париж, сред голяма пищност и веселие. Ребека умееше добре да прави сметка и сумата, която клетият Джоз Седли бе платил за двата й коня, беше достатъчна да поддържа малкото им домакинство поне една година. Не стана нужда да превръщат в пари «пищовите ми, същите, с които застрелях капитан Маркър», нито златния тоалетен несесер, нито подплатената със самурова кожа връхна дреха. Беки даде да й я направят на шуба, с която яздеше в Булонската гора, за голямо възхищение на всички; и трябваше да видите сцената между нея и очарования й съпруг, към когото тя се присъедини, след като армията влезе в Камбре, когато разпра дрехите си и извади оттам всички часовници, дрънкулки, банкноти, чекове и ценности, които бе скрила в подплънките преди възнамеряваното бягство от Брюксел! Тъфто бе възхитен, а Родън се тресеше от смях, като се кълнеше, че това е по-интересно от всякаква пиеса. Тя разправи много хумористично как бе измамила Джоз Седли и това увеличи веселото настроение на съпруга й до най-висша степен. Той вярваше в жена си тъй, както френските войници вярваха в Наполеон.
Успехът й в Париж беше забележителен. Всички френски дами заявяваха, че е очарователна. Тя говореше езика им възхитително и веднага възприе грациозността, живостта и обноските им. То се знае, че съпругът и беше глупав — всички англичани са глупави — и освен това в Париж глупавият съпруг винаги се смята за обстоятелство в полза на съпругата. Той беше наследник на богатата и spirituelle [64] мис Кроли, чиято къща бе отворена за толкова много от представителите на френската аристокрация през време на изгнанието им. Те посрещаха съпругата на полковника в собствените си домове. «Защо нашата скъпа мис не дойде при своите племенник и племенница и при верните си приятели в Париж?» — писа една дама от благородничеството на мис Кроли, която бе купила дантелите и бижутата й за толкова, колкото й бе поискала самата графиня, и й бе дала не малко вечери в онези оскъдни времена след революцията.
По-нататък в писмото си тя казваше:
«Цял свят raffoles [65], прелестната съпруга на племенника Ви и нейната espiegle [66] красота. Да, ние виждаме в нея привлекателността, чара и духовитостта на нашата скъпа приятелка мис Кроли! Вчера в Тюйлери кралят я забеляза и ние всички завиждаме за вниманието, което той й оказва. Ако бихте могли само да видите злобата на една глупава милейди Берейкърс (чийто нос като човка и шапка с пера се бутат навсякъде), когато графиня Ангулем, височайшата дъщеря и близка приятелка на хора с царско потекло, специално пожела да бъде представена на мисис Кроли като Ваша скъпа дъщеря и protegee [67] й благодари от името на Франция за голямото Ви великодушие към нашите нещастници в изгнанието им! Тя посещава всички приеми, всички забавления, обаче не танцува. Времето, когато ще стане майка, наближава и въпреки туй това създание е тъй интересно и хубаво, отрупвано от вниманието на мъжете! Дори и звярът би се просълзил, когато чуе как тя говори за Вас, нейната покровителка и майка. Как Ви обича тази жена! Как ние всички обичаме нашата чудесна, нашата уважавана мис Кроли!»
64
духовна.
65
луд.
66
пакостлива.
67
протежето.