Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
И младежът, доволен, че ще го оставят на свобода и все пак засегнат от това, че не го считат още за мъж, напуща незавършеното угощение. Джеймс, който при последната си среща с мис Кроли бе тъкмо такъв неоформен юноша, сега вече бе станал млад момък с преимуществата на университетско образование, придобил това неоценимо лустро, което се получава, когато човек живее сред буйна компания в някой малък колеж, когато прави дългове, когато го изключват временно от университета и когато пропадне на някои изпити.
Но той бе хубав младеж, когато дойде да се представи на леля си в Брайтън, а за капризната стара жена хубостта бе нещо, което винаги говори в полза на този, който я притежава. Поруменяването и малко тромавото му държане не отнемаше нищо от това негово качество.
Той каза, че «е дошъл за един-два дни да се види със свой съученик и… и да й изкаже уважението си, а също и уважението на родителите си, които се надяват, че тя е добре».
Когато съобщиха за пристигането на момъка, Пит беше в стаята при леля си и при споменаването на името му придоби доста смутен вид. Старата дама имаше силно чувство за хумор и проявената на място забърканост на племенника й причини голямо удоволствие. Тя запита за всички от пасторския дом с голяма заинтересованост и каза, че възнамерявала да им отиде на гости. После започна да хвали момъка пред него самия, като каза, че се бил разхубавил и че било жалко, дето сестрите му нямали малко от неговата хубост. След като разбра, в отговор на един от въпросите си, че е отседнал в хотел, тя не искаше и да чуе за това и накара мистър Баулс да изпрати веднага за багажа на мистър Джеймс Кроли.
— И виж какво, Баулс — прибави тя с голяма любезност, — имай добрината да платиш сметката на мистър Джеймс.
Тя хвърли на Пит победоносен поглед, който накара този дипломат едва ли не да се задуши от завист. Макар и да беше спечелил благоволението на леля си, досега тя нито веднъж не го бе поканила да пренощува под нейния покрив, а ето че се бе появил някакъв си нищожен младеж с големи претенции, който още от пръв поглед стана най-желан гост.
— Извинете, сър — каза Баулс, като пристъпи напред с дълбок поклон, — от кой хотел трябва Момас да вземе нещата ви?
— Ох, по дяволите — каза младият Джеймс, като се сепна някак си разтревожено, — аз сам ще отида.
— Какво! — възкликна мис Кроли.
— Хотелът се нарича «Странноприемница на Том Криб» — каза Джеймс и се изчерви силно.
Като чу името на хотела, мис Кроли избухна в смях. Мистър Баулс издаде кратък гърлен звук, както можеше да си позволи един доверен на семейството слуга, но задуши остатъка от смеха си; дипломатът само се усмихна.
— Аз… аз не знаех друг по-добър — каза Джеймс със сведен надолу поглед. — Никога друг път не съм идвал тук. Препоръча ми го кочияшът на дилижанса.
Ах, този млад лъжец! Работата беше там, че когато предишния ден пътуваше със саутхамптънската пощенска кола, Джеймс Кроли се бе запознал с боксовия шампион на Тътбъри, наречен «Любимеца», който отиваше в Брайтън да се бори с боксьора на Ротингдийн, познат под името «Бореца». Очарован от приказките на Любимеца, той прекара вечерта в обществото на този високо образован човек и неговите приятели в споменатия по-горе хан.
— Най… най-добре ще е сам да отида да си уредя сметката — продължи Джеймс. — И през ум не ми е минавало да ви карам да плащате моите сметки — прибави великодушно той. Тази деликатност накара леля му да се разсмее още повече.
— Върви и уреди сметката, Баулс — каза тя, като махна с ръка, — и ми я донеси.
Клетата жена, тя не знаеше какво беше сторила!
— Там… там има едно малко куче — каза Джеймс с ужасно виноват изглед. — Най-хубаво ще е да отида да го прибера. То хапе прасците на лакеите.
При тези думи цялата компания избухна в силен смях. Разсмяха се дори Бригс и лейди Джейн, която седеше безмълвна през време на разговора между мис Кроли и нейния племенник. Без да каже ни дума, Баулс напуска стаята.
И за да накаже по-възрастния си племенник, мис Кроли продължи да се държи великодушно към младия оксфордски възпитаник. Нямаше никаква граница на добрината и на комплиментите й, когато веднъж започнеше да ги лее. Тя каза на Пит, че можел да дойде за вечеря, а пред Джеймс настоя да я придружи при разходката й и се перчеше с него, като го разхождаше тържествено на задната седалка на екипажа. През всичкото това време благоволяваше да му говори любезно; цитираше на клетия смаян момък италианска и френска поезия, като настоятелно му повтаряше, че е учен младеж и положително ще спечели златен медал и ще стане първенец в студентските дебати.