Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Когато той отново я пусна на земята, тя попита:
— Трудно ли ме намери?
Той простена и сви рамене.
— Малко трудно?
Грач кимна. Калан говореше много езици, но и този път не можа да въздържи смеха си при мисълта да комуникира със змей. Поклати глава в изумление. Кой друг освен Ричард би си помислил да се сприятелява със змей?
Тя вдигна ръка и хвана Грач за лапата.
— Хайде да влезем вътре. Искам да те запозная с едни хора.
Грач изгъргори нещо в знак на съгласие.
Калан се спря на прага. Зед и Ейди вдигнаха глави от столовете си край огъня.
— Искам да ви запозная с един приятел — каза тя и дръпна Грач зад себе си. Той се наведе, за да мине през рамката на вратата, прибра плътно крилете, после, веднъж влязъл, се изправи почти в целия си ръст зад Калан, само леко навел глава под тавана.
Зед се катурна от стола си, ръцете му мигновено се стрелнаха във въздуха.
— Престани, Зед. Ще го изплашиш — скара му се Калан.
— Ще го изплаша ли?! — изграчи магьосникът. — Каза ми, че Ричард ти споменал нещо за бебе-змей! Това чудо тук е почти в разцвета на силите си!
Мощните вежди на Грач се вдигнаха на челото, докато гледаше как магьосникът подскача и се мъчи да оправи заплетената си роба.
Калан протегна ръка.
— Грач, това е дядото на Ричард, Зед.
Косматите устни се дръпнаха встрани, разкривайки за пореден път острите зъби. Грач протегна лапи и се запъти през стаята. Зед подскочи и отстъпи назад.
— Сега какво прави? Вечерял ли е?
Калан избухна в толкова силен пристъп на смях, че едва можеше да говори.
— Той се усмихва. Харесваш му. Иска да те прегърне.
— Да ме прегърне! Категорично не!
Твърде късно. Само с три крачки змеят бе прекосил стаята и вече беше пред Зед, притискайки кокалестия старец в косматата си прегръдка. Магьосникът нададе оглушителен вик. Грач изгъргори нещо като смях, докато вдигаше стареца от земята.
— По дяволите! — Зед правеше безуспешни опити да се отдалечи от дъха на змея. — Тоя летящ китеник е ял нещо! Едва ли би искала да разбереш какво!
Най-после Грач пусна Зед на земята. Магьосникът направи няколко крачки назад и се закани с пръст на змея:
— Ей, чуй ме добре, никакви такива повече! Дръж си ръцете при себе си!
Грач посърна и отново нададе пронизителен вой.
— Зед! — напомни му Калан. — Накърняваш чувствата му. Той е приятел на Ричард, следователно и наш приятел. Намерил ни е толкова трудно! Най-малкото, което можеш да направиш, е да се държиш мило с него.
Зед се покашля.
— Ами… сигурно си права. — Той плъзна поглед нагоре, към застиналия в очакване звяр. — Съжалявам, Грач. В някои случаи предполагам, че ще бъде чудесно да ме прегръщаш.
Преди да е успял да вдигне ръце и да погали змея, Грач вече го бе стиснал в прегръдките си и краката му висяха във въздуха, като че бе парцалена кукла. Най-накрая звярът пусна магьосника, който едва си поемаше дъх, на земята.
Ейди протегна ръка, за да се здрависат.
— Аз бъда Ейди, Грач. Радвам се да се запознаем.
Грач пропусна ръката й и прегърна и нея с двете си космати ръце. Калан често бе виждала Ейди да се усмихва, но рядко беше чувала дрезгавия смях на старицата. Сега Ейди се смееше. Грач й пригласяше по своя си гъргорещ начин.
Щом редът в стаята беше възстановен и всички успяха да си поемат дъх, Калан видя ококорените очи на Джебра да надничат през една пролука във вратата на спалнята.
— Всичко е наред, Джебра. Това е Грач, наш приятел. — Калан стисна Грач за козината, за да го възпре. — Нея ще я прегърнеш по-късно.
Грач сви рамене и кимна. Калан го обърна към себе си и взе едната му лапа в двете си ръце. Вгледа се в искрящите му зелени очи.
— Грач, Ричард те е изпратил напред, за да ни кажеш, че скоро и той ще дойде, така ли?
Грач поклати глава. Калан преглътна.
— Но е тръгнал насам? Напуснал е Ейдиндрил и е тръгнал да ни настигне?
Грач я изгледа изпитателно. Повдигна лапа и я погали по косата. Калан видя, че на кожена каишка на врата му виси кичурът й коса заедно с драконовия зъб. Той бавно поклати глава и този път.
Сърцето на Калан потъна като камък в кладенец.
— Не е тръгнал, така ли? Но те е изпратил да ме намериш?
Грач кимна, прибавяйки към това и леко плясване с криле.
— Защо? Знаеш ли защо?
Грач кимна. Протегна се през рамо и достигна нещо, вързано на гърба му с друга каишка. Извади продълговат червен предмет и й го подаде внимателно с върха на нокътя си.
— Какво е това? — попита Зед.
Калан припряно започна да развързва възела.
— Калъф за документи. Може би вътре има писмо от Ричард.