Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
В стаята стана много тихо. Хари и барманът се гледаха.
— Вие сте изпратил Доби!…
Барманът кимна и се огледа наоколо за духчето.
— Мислех, че ще е с вас. Къде го оставихте?
— Той е мъртъв… — каза Хари. — Белатрикс Лестранж го уби.
Лицето на бармана остана безизразно. След секунда той каза:
— Съжалявам да го чуя, харесвах това духче.
Той се обърна и започна да пали лампите с пръчката си, без да поглежда към тях.
— Вие сте Абърфорт! — каза Хари на гърба на мъжа.
Той нито потвърди, нито отрече, а се наведе да запали огъня.
— Как се сдобихте с това? — попита Хари и се приближи към огледалото на Сириус, което беше близнакът на онова, което той беше счупил преди почти две години.
— Купих го преди година — каза Абърфорт. — Албус ми каза какво представлява. Исках да мога да те държа под око.
Рон въздъхна.
— Сребърната кошута! — каза той развълнувано — Това бяхте пак вие, нали?…
— За какво говориш? — попита Абърфорт.
— Някой изпрати кошута Патронус при нас!
— С акъл като твоя, спокойно можеш да станеш смъртожаден, момчето ми. Не видя ли току що, че моят Патронус е козел?!
— О… — каза Рон — да… ами, гладен съм! — добави той отбранително, а стомахът му изкъкркори убедително.
— Имам храна — каза Абърфорт и се измъкна от стаята. След малко се появи с голям самун хляб, сирене и калаена кана с медовина, които постави на малка маса пред огъня.
Те се нахвърлиха лакомо върху храната и за известно време се чуваше само дъвчене.
— Сега — каза Абърфорт, след като се бяха нахранили, — трябва да измислим как да ви измъкнем от тук. Не може да стане през нощта, чухте какво става, ако някой се покаже навън след залез. Известяващото заклинание се включва и ще ви се нахвърлят. Не мисля, че ще успея да представя за втори път моят козел за елен. Изчакайте да се съмне, да се вдигне вечерният час и тогава можете да сложите мантията и да се измъкнете пеша. Като излезете от Хогсмийд и стигнете до планините, ще можете да се магипортирате. Може даже да видите Хагрид. Той се крие там в някаква пещера, заедно с Гроуп, откакто се опитаха да го арестуват.
— Няма да си тръгнем! — каза Хари. — Трябва да влезем в „Хогуортс“.
— Не ставай глупав, момче! — каза Абърфорт.
— Трябва да отидем — отговори Хари.
— Това, което трябва да направите — каза Абърфорт и леко се наведе напред — е да се махнете колкото може по-далеч от тук.
— Не разбирате. Нямаме много време. Трябва да влезем в замъка. Дъмбълдор — искам да кажа, брат ви — искаше ние да…
Светлината на огъня за момент направи мръсните стъкла на очилата на Абърфорт да изглеждат непрозрачни, съвсем бели и това напомни на Хари за слепите очи на огромния паяк Арагог.
— Брат ми Албус искаше много неща… — каза Абърфорт — и хората имаха навика да страдат, докато той изпълняваше своите големи планове. Бягай далеч от това училище, Потър, и далеч от тази страна, ако можеш. Забрави брат ми, и неговите хитри схеми. Там, където е той, вече никой не може да го нарани, а ти не му дължиш нищо.
— Не разбирате… — повтори Хари.
— А, така ли?… — тихо каза Абърфорт. — Мислиш, че не разбирам собствения си брат? Мислиш, че си познавал Албус по-добре от мен??
— Не това имах предвид… — каза Хари, чиито мозък вече отказваше от изтощение. — Той… той ми остави да свърша нещо.
— О, така значи? — каза Абърфорт — Хубавка задачка, надявам се? Приятничка? Лесничка? Нещо, което недоучени магьосници да могат да свършат без да се попренапрягат?
Рон нададе доста мрачен смях. Хърмаяни изглеждаше напрегната.
— Не, не е лесна, не — отговори Хари. — Но аз трябва да…
— Трябва? Защо да трябва? Той е мъртъв, нали? — грубо го прекъсна Абърфорт. — Зарежи това момче, преди да си го последвал! Спасявай се!
— Не мога!
— Защо?
— Аз… — Хари се чувстваше смазан. Не можеше да обясни, затова премина в атака. — Но вие също се сражавате, вие сте в Ордена на Феникса…
— Бях… — каза Абърфорт. — С Ордена на Феникса е свършено. Вие-Знаете-Кой спечели, и всеки, който си мисли нещо друго, се заблуждава. Тук никога няма да е безопасно за теб, Потър, той толкова много те иска. Така че, замини зад граница, скрий се някъде, погрижи се за себе си. И най-добре вземи и тези двамата с теб. — Посочи той с пръст Рон и Хърмаяни. — Те ще са винаги в опасност, всички са наясно, че работят с теб.
— Не мога да си тръгна — каза Хари. — Имам работа…
— Нека някой друг я свърши!
— Не мога. Трябва да съм аз, Дъмбълдор всичко ми обясни…
— Ама наистина ли?!… И съвсем всичко ли ти каза, беше ли напълно откровен с теб?!
От цялото си сърце Хари искаше да може да каже „Да“, но някак си тази простичка дума не можа да се отрони от устните му.