Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Изплуваха четири бойни кълба, покрити с шипове сфери, по-огромни от залязващи слънца. Изпълниха синята пустош и се спуснаха по-ниско, надвиснаха… заоглеждаха. И откриха световните дървета.
Докато Бенето се взираше със страхопочитание в небето, от центъра на най-близкото бойно кълбо изскочи малка колкото капка сфера, не по-голяма от мънисто на фона на гигантския извънземен кораб. Сферичката набра скорост…
Бенето се сети какво е това. Затворен в подобна капсула под високо налягане пратеник на хидрогите бе посетил Двореца на шепота на Земята… и бе ликвидирал крал Фредерик.
Щом сферата се понесе към населените райони, Бенето дочу викове и вой на сирени откъм сградите в Колониалния град. Кметът Сам Хенди изрева по електронен мегафон всички да потърсят укритие и да грабнат оръжия. Но никакви защитни мерки не можеха да имат успех срещу нападение на хидрогите.
Извънземният пратеник прелетя над града и се понесе към дъбравата. Световните дървета около Бенето зашушнаха, сякаш потресени от присъствието на хидрога. Сферата с пратеника се спусна сред тях и кацна на мекия горски льос пред Бенето.
Зеленият жрец зачака неподвижно.
От сферата се издигаше пара, сякаш беше облицована с мразовита аура. През прозрачните стени на капсулата се виждаше млечна супа от отровно обагрени облаци. Вътре сместа се въртеше като тесто, докато накрая не се оформи силует с човешки очертания, облечен в скитнически дрехи, същият като пратеника в Двореца на шепота.
Бенето подпря ръка върху най-близкото световно дърво, установявайки телевръзка, по която изпрати мислите си до всички зелени жреци из Спиралния ръкав.
— Какво искаш? Защо пристигаш тук? — попита Бенето.
Хидрогът извърна лъскавото си живачно лице към него. Макар да не можа да разчете израза му, той усети нотка на презрение от страна на извънземния. Разтърси го страх.
Хидрогът проговори:
— Съюзил си се с верданите, нашите врагове. И ти като тях трябва да изпиташ страдание, да се съсухриш и да умреш.
Бенето усети изблик на гняв и уплаха по цялата мрежа на световната гора. Пое дълбоко въздух, за да събере сили.
— Не съм чувал за никакви „вердани“.
Но когато информацията от мрежата на световната гора протече през него, му стана ясно. Дърветата! Разумното съзнание на световната гора хидрогът наричаше вердани.
Пратеникът продължи:
— Усетихме присъствие на противните дървета тук. Смятахме, че световната гора отдавна е изтребена, но сигурно са останали скрити останки… оцелели. Помогнали сте им отново да се разраснат.
— Да, така е — отвърна предизвикателно Бенето.
— Всички те трябва да бъдат унищожени.
Сякаш самата гора нашепваше отговорите в съзнанието му.
— Защо? Дърветата нямат желание да воюват с вас. Може би и вие, и те умишлено сте оцелели в тази ужасяваща война.
Блестящият пратеник остана непреклонен.
— Ти ще ни съобщиш централното местонахождение на оцелелите вердани. Къде е разположена първичната световна гора?
Злокобните бойни кълба плуваха като покрити с шипове юмруци над него. От пирамидалните им връхчета припукваха енергийни проблясъци. Пратеникът добави:
— Кажи ни и ще оставим хората живи.
Почерпил смелост и разбиране от информационен поток в глъбинната база данни на разумната гора, Бенето отвърна:
— Отказвам. Световната гора е по-велика от мен и от което и да било човешко същество.
Усети растящата непоколебимост на дърветата, които усилиха волята му. Вече не усещаше страх, а непоклатима убеденост за съпротива. Много, много отдавна световната гора се бе разпростряла върху хиляди планети, но след това почти напълно била изкоренена. Хидрогите били натикани обратно в газовите гиганти. Останалите воюващи също пострадали и били почти напълно унищожени.
— В такъв случай вашата раса ще изпита последиците.
— Ние ще ви победим. — Думите сякаш не излязоха от гърлото на Бенето, а произхождаха от някъде другаде, от съзнанията на други зелени жреци или на световната гора. — Ние притежаваме оръжия, които хидрогите дори не могат да си представят.
Земята под сферата на пратеника се размърда и се сгърчи, сякаш цяло стадо гризачи копаеше тунели под нея. Нещо в Бенето осъзнаваше какво се случва. Той примигна във вцепенено очакване.
Внезапно изскочиха подобни на камшици корени с блещукащи връхчета, по-твърди от всяка материя, която Бенето можеше да си представи. Извиха се като жила и пронизаха стените. Съскайки и цвъртейки, върховете пробиха диамантената бариера и проникнаха във вътрешността на капсулата.