Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Израстъците на световното дърво запечатаха пробойните, изсмуквайки огромното налягане и отровната атмосфера. Кълбото от корени се разрасна и изпълни извънземната сфера.
Пратеникът-хидрог изгуби човешките си очертания, задушен в прегръдката на змиеподобните корени. Нови върхове проникнаха през дъното на сферата, и я разпукаха.
Задействайки невидими двигатели, пратеникът се опита да вдигне сферата над земята и да отлети, но корените я смъкнаха надолу. Сферата се напрегна да се издигне и опъна вкопчилите се в нея корени, но те я държаха неумолимо. Върху прозрачните диамантени стени се появиха пукнатини като следи от мраз.
Бенето наблюдаваше битката, по-непоколебимо уверен от всякога.
Хванатият в капан хидрог се съпротивляваше, но изглежда, вече агонизираше. Изгубила формата си, живачната материя се процеждаше като киселина по яростните корени.
Обезумелият гъстак продължи да се разраства и да поглъща хидрога, докато от течнокристалното извънземно не остана само размазано петно. Корените задръстиха кълбото, разбиха го най-накрая на отломки и на земята остана само сплетено кълбо от почернели, умиращи корени.
Но победата бе твърде незначителна и краткотрайна. Бойните кълба над главата на Бенето се размърдаха.
Той погледна към тях и тържествуващото му изражение се смени от вцепенение. Преди беззащитните колонисти да са успели да открият каквито и да било убежища, обитаващите ядрата извънземни подложиха на опустошение цялата планета.
Шипестите сфери се понесоха ниско над Гарванов пристан, като разпръскваха зловещи вълни от смразяваща пара. Вледеняващите вълни съсухриха зърнените плантации и ги превърнаха в черен прах.
Кметът Хенди продължаваше да издава безнадеждни разпореждания за евакуация. Много от жителите се втурнаха към транспортните си средства, отлетяха към отдалечените си домове и се изпокриха в подземни убежища. Сградите бяха построени да издържат на яростни бури, но нищо не можеше да издържи щурма на хидрогите.
Обори и огради се превръщаха в замръзнали трески. Сини светкавични дъги разкъсваха цялото пространство. Подплашени кози се мятаха във всички посоки, врещяха и подскачаха… покосявани при всеки блясък.
Само за броени минути бойните кълба опустошиха хиляди декари земеделски култури и превърнаха грижливо засадените и наторявани площи в пустош. В Колониалния град светкавиците им взривиха десетки постройки. Вълни смразяваща мъгла вледеняваха складове и силози.
Бенето сграбчи най-близката фиданка и предаде всичките си мисли и впечатления на световната гора — отправи ги като отчаяна молитва. Единствено той можеше да съобщи случващото се тук. Световната гора, зелените жреци, семейството му и дори Ханзейският съюз трябваше да узнаят. Не бе в състояние да направи нищо друго.
Бойните кълба отново се събраха на едно място, квартет от безмилостни сфери, скупчени в небосвода. След това оставиха пушещите развалини на Колониалния град и опустошените ниви зад гърба си и се насочиха към непокорната дъбрава от световни дървета.
Бенето не изпускаше фиданката от прегръдката си. Притисна буза до кората й и заизпраща мислите си по мрежата. Искаше да се слее с всеобщото съзнание на гората, за да намери душевно убежище.
Всички загинали на Гарванов пристан трябваше да бъдат запомнени, всички дръвчета, които той и Талбун бяха посадили, всички усилия на невинните заселници да опитомят този неприветлив свят. Той стискаше дръвчето и изливаше мислите си по телевръзката. Обхвана далечната гора със съзнанието си и се промъкна в нея. Единственият възможен подслон.
Кълбата мятаха мъгли от мразовити вълни върху обречената горичка. Щом първите дръвчета започнаха да се съсухрят, Бенето изпита усещането, че по — вените му потича леден огън. Дочу със съзнанието си странните вцепеняващи писъци на световната гора, отприщили трупани хилядолетия страх и ужас.
Впрегна всичките си сили да държи очите си отворени и изпращаше последните си съобщения, докато хидрогите приключваха безмилостната разруха.
109.
Отец Рейналд
Един млад зелен жрец тичаше ужасен по коридорите на вцепенения гъбен риф и крещеше. Дърветата се бяха свили, изтръпнали от ужас. От надвисналите балкони Рейналд долови обхваналото зелените жреци смразяващо отчаяние и страх, които проникнаха до мозъка на костите му.
— Отче Рейналд! — задъхано каза зеленият жрец. — Хидрогите нападат Гарванов пристан.
Седнала в залата за приеми, където двамата с Ютеър съветваха Рейналд по повод предстоящата му сватба с Ческа Перони, Лиа се изправи и промълви с дрезгав глас: