Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Бенето е на Гарванов пристан!
Рейналд скочи и погледна невярващо приносителя на съобщението.
— Бенето ни изпраща съобщения по телевръзката — продължи младият зелен жрец, като се мъчеше да овладее паниката си. — Къде има фиданка? Трябва да…
Той се втурна към нежното растение в украсения глинен съд близо до празния стол, запазен за очакваната да пристигне Ческа. Докосна дръвчето, притвори очи, след което отново се обърна към Рейналд.
— Брат ви казва, че хидрогите унищожават земеделските площи. Използват вледеняващи мъгли и син електрически огън.
Задъхвайки се, жрецът описа разрушителната заплаха, отправена от пратеника на хидрогите срещу световната гора — верданите — и човешката раса.
— Как можем да помогнем на Бенето? — попита Рейналд. — И на всички там? Заплашва ги ужасна опасност.
— Цялата световна гора е заплашена! — Жрецът отново затвори очи. — Дърветата на Бенето са се противопоставили и са унищожили пратеника. Но това не е било достатъчно… абсолютно недостатъчно.
Навън в пренаселената терокска гора безброй ужасени зелени жреци закрещяха новината, стискайки огромните стволове в очакване на нова информация от Бенето. Работниците се спуснаха от виещите се растения. Младежи забръмчаха с въздухоплани, разпространявайки дочутото за катастрофата. Всички терокци скочиха като един, но не бяха в състояние да помогнат по никакъв начин на световната гора на далечната планета… нито на Бенето.
Рейналд стоеше заслушан в ужаса и паниката, обхванали гората. Във всяко селище по планетата, от Огледалните езера до крайбрежната ивица, зелените жреци постъпваха по същия начин.
— Хидрогите току-що унищожиха Колониалния град! Всичко е в развалини. Сега се насочват към дъбравата световни дървета. Врагът иска да открие Терок, за да нападне оцелелите останки от световната гора.
Деветнайсетимата доброволци, които помагаха на4 Земните въоръжени сили с моментални комуникации, щяха да докладват незабавно на военните от Ханзата. Сестрите му Естара и Сарейн също щяха да научат новината от зеления жрец в Двореца на шепота.
Объркани от шумотевицата, Идрис и Алекса се втурнаха в тронната зала.
— Какво става? Какво се е случило?
Най-малката му сестра Сели също се втурна усмихната в залата, но изражението й моментално се промени.
— Бенето… — понечи да обясни Рейналд, но думите заседнаха в гърлото му. — Хидрогите…
И не можа да каже нищо повече.
Младият зелен жрец стискаше дръвчето и се мъчеше да остане в телевръзка.
— Започнаха да унищожават дъбравата! Дърветата! — Той изстена от болка. — Бенето все още е там. Световните дървета се съсухрят. Такъв студ… Нищо не може да издържи. Не могат да се спасят. Хидрогите продължават да атакуват непрестанно. Още десет дървета загинаха… трийсет. Истинска касапница! Бенето продължава да се държи, но вече са почти отгоре му. Казва, че…
Младият жрец дръпна ръцете си от дръвчето с болезнен вик.
— Блясък… Ужасен блясък!
Стисна слепоочията си и се разтрепери.
Идрис и Алекса се задъхаха от ужас.
— Какво става с Бенето?
Старата Лиа се разрида, а Ютеър стисна ръката й — търсеше и предлагаше утеха. Рейналд докосна рамото на Сели. Не можеше да промълви нищо. Не можеше да направи нищо. Гарванов пристан беше безкрайно далеч.
Младият зелен жрец погледна ръцете си, сякаш бяха обгорели, след това огледа дръвчето, обезпокоен дали не е пострадало.
— Бенето е мъртъв. Всички дървета в дъбравата са мъртви. Целият Гарванов пристан е унищожен. — Той потръпна. — Всичко… загина.
110.
Кралица Естара
Когато вече не бе в състояние да понася досадното внимание, комплиментите и вторачените в нея очи на изпадналите в телешки възторг посетители, Естара се прибра в кралското крило на Двореца на шепота, за да остане сама със скръбта си. Вече никога нямаше да види бедния Бенето.
От деня на сватбата всички в Теранския съюз се възхищаваха от походката й и от начина, по който се обличаше. На друга жена цялото това внимание би доставило огромно удоволствие, но Естара имаше усещането, че се задушава. Нямаше никакво желание за всичко това, особено в момента — след случилото се на Гарванов пристан.
Дори не й оставаше време да потъгува за брат си. Не я оставяха на спокойствие нито за миг.
Докато траеше ударът на хидрогите, дворцовият зелен жрец Натон препредаваше на изтръпналата Естара и нейния съпруг всеки миг от разрухата. Питър я беше прегърнал. Натон описваше ужасяващите събития, които следеше чрез фиданката — унищожаването на Колониалния град и на цялата дъбрава. Самият той едва успяваше да се владее. Естара се разрида, когато чу последните думи на Бенето, препредадени от мрежата на световната гора. И накрая смъртта му…