Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Председателят е взел съзнателно решение да не отговаря засега на тези въпроси — обясни ОХ. — Не разполагам с достатъчно данни, за да преценя какъв ефект биха могли да окажат модифицираните програми върху променливите величини, като например базисните ограничения за компитата. Ситуацията крие твърде много неизвестни.
Питър уморено наведе глава.
— ОХ, понякога ми се иска да разполагам с категорични отговори, за да знам как да постъпя.
Дори да представеше ясни доказателства на председателя Базил, той щеше да ги отхвърли с насмешка. Но след като научи за разрушаването на Гарванов пристан, Базил светкавично отлетя за лунната база на ЗВС, за да се консултира с военните си съветници. Сега шансът бе на страната на крал Питър.
Оставен да се преструва, че управлява ежедневните делови проблеми на Ханзата, той можеше да взема решения без попечителската намеса на председателя. Нисшестоящите чиновници не биха поставили под въпрос разпорежданията му. Можеше да се възползва от ситуацията, ако добре разиграеше картите си.
Идеята бързо се оформи в съзнанието му. Най-после имаше възможност да направи нещо.
111.
Крал Питър
Предвид рискования характер на онова, което възнамеряваше да предприеме, Питър предпочете да действа сам. Като крал.
Изпита желание само да може да обясни на Естара, да я информира за плановете, които го оплитаха в паяжината си. Но искаше да я предпази. Никога не бе проявявала особен интерес към всичко това… а и току-що брат й бе загинал на Гарванов пристан. Трябваше да й спести грижите. Надяваше се след време сама да го разбере.
В резултат на пищните сватбени празненства крал Питър можеше да управлява всичко. Обличаше яркоцветни дрехи, украсени с призми от скъпоценни камъни и бижута. Усмихнат и вирнал високо глава, винаги бе заобиколен от многобройна свита придворни, чиновници и охрана. Всички се надпреварваха да допринесат за великолепието и славата му.
Той отиде на непредвидена кралска визита в базисния производствен център на компита. Не искаше да предизвиква суматоха, а просто да се увери какво става там. Все някой трябваше да държи очите си отворени.
Въпреки че от протокола настояха визитата да бъде оповестена официално, Питър не се вслуша в ничие мнение. Просто тръгна натам.
— Аз съм кралят и ще отида сам, щом като не сте в състояние да се организирате достатъчно бързо, за да ме придружите.
Избра открит церемониален въздухоплан, за да бъде забелязан от всички, докато прелита над улиците. Кралската охрана се втурна към корабите си, за да го последва. Питър се усмихваше под мустак, развеселен от паниката им. В отсъствието на председателя Венцеслас никой не посмя да го спре.
Слисаните, но изпълнителни сановници побързаха да поканят представители на медиите и да информират управителите на фабриката да организират подобаващо посрещане. Сребърни барети изпълниха улиците, за да осигурят сигурността по трасето. Главната квартира на Ханзата изпрати свои представители да придружат Питър. Със сигурност бяха съобщили спешно на Базил, но от Луната той не бе в състояние да предприеме никакви своевременни мерки. Питър вече пътуваше.
Възторжени тълпи заляха улиците, за да наблюдават кралската процесия. Цели шест години Ханзата полагаше всевъзможни усилия да превърне крал Питър във всенароден любимец. Поданиците го възприемаха като грижовен управник, принуден да търпи неволи и унижения, когато неговите военни и съветници го проваляха. Той смяташе да се възползва от това обстоятелство.
Пристигнаха в промишлената зона, огромно струпване на производствени съоръжения в покрайнините на града, далеч от океана и хълмовете. Солидна производствена база, преустроена да създава армии от механизирани войници, конструирани от тайнствените кликиски роботи.
Щом процесията кацна на най-просторната площадка, работниците се заблъскаха да го посрещнат с възторжени викове. Кралската гвардия беше нащрек, изправена срещу бурните посрещачи.
Крал Питър размаха благосклонно ръка. Всички тези хора явно бяха убедени, че вършат отлично работата си за Ханзейския съюз, а не участват в някакъв таен съзаклятнически саботаж, независимо какви намерения имаха кликиските роботи.
Управителят на фабриката пристъпи напред, придружен от кралската гвардия. Беше напълно изумен.
— Не сме се надявали на подобна чест, ваше величество. Моите хора се трудят усилено и моля за извинение за условията тук. Не е особено естетично. Ако бях предупреден навреме, щяхме да се постараем поне да почистим…