Гневът на хидрогите

— В такъв случай многото приказки са излишни. — Торин Тамблин въздъхна с явно нетърпение. Четиримата братя бяха хвърлили чоп кой от тях да представлява клана на Рандеву. — По-нататъшното мотаене няма да направи избора по-точен. Какво ни сочи Пътеводната звезда?

Ческа прокара пръсти през гъстата си кафява коса. Едно мятане на ези-тура можеше да им предложи правилния отговор със същата ефективност.

Преди да успеят да стигнат до някакво заключение, един дотърчал пратеник прекъсна обсъжданията със съобщение. Дъхът на Ческа заседна в гърлото й, след като прочете спешното искане на Кото Окая. Тя вдигна тревожен поглед към бившата говорителка.

— Исперос загива. Колонията се разпада. Ихи Окая, синът ти моли за незабавна помощ, тотална евакуация и спасителна група.

Всички вождове на кланове скочиха на крака — даваха си сметка за неотложността на проблема. Сватбените планове и политическите решения можеха да изчакат още някой ден.

— Имам два кораба тук — каза Ана Пастернак.

Крим Тайлар запресмята наум.

— Имам един товарен кораб. Побира само петима пътници, но мога да натоваря голямо количество съоръжения и продоволствие. Исперос… какво отвратително местенце.

Ческа огледа вождовете.

— Добре, вие двамата отлитайте възможно по-бързо. Искам списъка на всички съдове, които се намират на Рандеву — особено на тези, които могат да отлетят незабавно.

Тя отново прегледа съобщението. Много добре си спомняше посещението си на изключително знойната планета.

— Няколко от подземните помещения вече са рухнали. Два от животоподдържащите генератори са спрели да функционират и лавата е започнала да прониква през стените. Кото не разполага с много време.

Главите на фамилиите се оттеглиха. Скитниците отдавна живееха на ръба на бръснача и многократно се бяха сблъсквали с подобни ситуации. Въпреки дребните караници, всички кланове се обединяваха, когато се налагаше да помогнат на своите братя и сестри.

Ихи Окая се опитваше да не даде израз на тревогата си за своя най-малък син.

— Кото ще се справи с проблема, докато екипите ни стигнат дотам. Той е гений.

— Никой не се съмнява в това — отвърна Ческа, макар да си даваше сметка, че дори скитническата изобретателност не е в състояние да се справи, когато лавата може всеки момент да разтопи стените. — Ако се плашехме от рискове, нямаше да сме такива, каквито сме.

Ихи Окая се засмя с пресъхнало гърло.

— Ческа, изразяваш се като говорителка дори когато разговаряш с мен насаме. — Тревогата отново се изписа върху лицето й. — И все пак Кото не би искал помощ, ако ситуацията не бе излязла от контрол до такава степен, че да не може да се справи сам.