Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Цилиндърът в ръцете му се загря. Той усети нетърпение и тревога. Ами ако не успееше? Ако надеждите на вентала се окажеха напразни?
„Не се колебай.“
Мислите му пронизваха съзнанието на Джес.
Разпенената вода беше жива и нетърпелива, сякаш обитавана от странни духове. Джес пое дълбоко дъх през филтърната маска, отмести капака и наклони контейнера. И изля дестилираната мъглявинна вода в очакващото безжизнено море на този извънземен свят.
Резултатът беше мълниеносен и изумителен. Там, където първата капка докосна морската повърхност, разцъфтя бледа фосфоресценция. Сиянието се втурна по водата като огън върху бензин. Яркото петно се разрастваше все повече и повече. Джес наблюдаваше потресен и същевременно с все по-категорична увереност, че е постъпил правилно.
Хладната илюминация препусна като електрически ток, вдъхвайки нов живот на мъртвия океан и взривявайки се в могъща и неконтролируема каскада. Вик на въодушевление отекна в съзнанието на Джес, освободена експлозия на удовлетворение и мощ.
„Родихме се отново.“
Венталът проникна във всички пластове на извънземното море като просмукала се в съсухрена гъба влага.
Джес усети потрепващата от жизненост влажна мъгла по откритите места на кожата си. Вдигна две ръце към покритото с буреносни облаци небе и закрещя от възторг, че е успял да спаси тези създания от изтребване.
„Сега напълни контейнера си с вода — прошепна венталът в съзнанието му. — Всяка капка съдържа цялата ни същност. Това няма да ни прави по-слаби.“
Джес напълни цилиндъра от студения първичен океан, сега вече събуден за нов живот. Моретата на този древен свят преливаха от живот, а оттук той можеше да пренесе венталите и върху други планети. Почувства се като митичния скитнически герой Джони Ябълковото семе.
„Това е само началото. Върни се при своите скитници. Помоли ги да разпръснат венталите в други океани по други светове.“
— Ще го направя — каза Джес.
Вече имаше какво да предложи на клановете. С помощта на венталите хората имаха по-голям шанс да победят в нежеланата от тях война. Дори Голямата гъска щеше да му е задължена.
Както и… Ческа.
Приключил с първото си задължение, Джес се качи на кораба с контейнера с възкръснала вода. Преди да го остави на мястото му, отсипа в едно мускалче от водата и го пъхна в джоба си, за да може да общува с вентала. Имаха да научават толкова много неща един за друг.
Когато се издигна над безименния океански свят сред просветляващите облаци, възкръсналите вентали, изглежда, бяха започнали да оказват въздействие върху климата, изсмуквайки яростната енергия от ураганите и превръщайки океаните в трептящ резервоар на жизнена енергия. Първичната планета сякаш бе започнала да прелива от жизненост като свръхзаредена батерия.
Джес излетя, бързо увеличавайки скоростта, тъй като всичко вече беше различно — не само по отношение на войната с хидрогите, но и в собственото му съзнание и самочувствие. Бе постъпил глупаво, отказвайки се така лесно от Ческа. Въпреки предимствата, които предлагаха Рейналд и терокците, Джес я обичаше и искаше тя да се върне при него. Беше нечестно да я лишава от възможността й да избира. Не можеха ли да се опитат да намерят по-добро решение?
И ето сега Джес можеше да застане до Ческа не просто като някакъв влюбен мъж, а като равностоен партньор на една говорителка на всички кланове.
Макар да бе отсъствал месеци в мъглявинния си загребващ кораб, без да поддържа никакъв контакт, би могъл да се върне на Рандеву преди окончателното приключване на сватбената церемония с Рейналд. Трябваше да накара Ческа да промени решението си. Този път нямаше да се колебае, а публично щеше да оповести любовта си към нея напук на всякакво благоприличие и скитнически традиции. Достатъчно дълго бе страдал. Двамата с Ческа щяха да бъдат силни.
И докато корабът му се носеше в открития космос, Джес се почувства възкръснал като освободения вентал.
106.
Ческа Перони
Вождовете на най-изтъкнатите скитнически фамилии се срещнаха с Ческа Перони, за да обсъдят предстоящото си сътрудничество с терокците. След като годежните им кораби посетиха тучната световна гора, отец Рейналд отправи официална покана за ответна среща на Рандеву.
Но вождовете на клановете имаха сериозни възражения по повод поканата на чужденци на изолирания им астероиден комплекс. Не бе лесно да загърбят стародавните традиции и предпазливостта си. Особено сега, когато малките скитнически кораби изчезваха по трасетата, клановете бяха по-притеснени от всякога.