Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Междувременно новосформираната разузнавателна флота от компита не изпращаше никакви съобщения, които да потвърждават изтребването на дрогите на Голген от масираните кометни удари на скитниците.
До този момент единственият случай, при който обитаващите дълбоките ядра извънземни бяха пострадали от човешки удар, беше при опита с кликиския факел, и то по случайност.
Така или иначе, ЗВС и Ханзата все по-често обсъждаха повторното използване на факела — този път целенасочено — като крайна мярка, дори без да са наясно с целия мащаб на последиците. След унищожаването на техническата наблюдателна платформа никой не бе проучвал новородената звезда отблизо.
Удовлетворен, че не се е насочил към поредния директен сблъсък, след какъвто бяха последвали пораженията на Оскивъл и Юпитер, адмирал Лев Стромо предвождаше малобройна изследователско-проучвателна мисия към Ансиър. Може би щяха да намерят някакъв ключ, някаква неразкрита слабост на хидрогите.
Генерал Ланиан бе предоставил на Стромо един дреднаут, зелен жрец за бърза комуникация и двойка крайцери манта. Официално Ланиан обяви, че подобна минимална сила демонстрира увереността на ЗВС, че напълно са унищожили хидрогите на Ансиър, но печалната истина беше, че теранската военна машина не разполагаше с повече кораби. Адмиралът бе принуден да се справи с наличните възможности.
Докато приближаваше новородената звезда, Стромо удвои наблюдателните екипи и изпрати широкообхватно крило ремори да огледа границите на слънчевата система за някаква следа от пъклените бойни кълба. Окаяните му три кораба не биха могли да се възправят срещу хидрогите и той предварително бе решил да предприеме светкавично оттегляне при евентуална заплаха. В края на краищата ЗВС не можеха да си позволят да губят още кораби.
Продължаваше да изстрадва унизителното поражение на Юпитер и години наред бе ръководил паради и се бе занимавал с канцеларска работа, вместо с активни командни действия в квадрант нула. Отлично знаеше, че зад гърба му военните го наричат с присмехулното Домашаря. Сега имаше намерение да възстанови достойнството и честта си.
Знойно бялата топка на Ансиър изпълваше звездното пространство пред тях. Блещукащите отломки на четирите разрушени луни кръжаха в безредица, все още нестабилизирани в пръстен. По замисъл това беше един от най-грандиозните космически инженерни проекти.
Щом забеляза вихрените урагани от йонен газ, Стромо се замисли как бяха ударени изневиделица от факела нищо неочакващите хидроги при унищожаването на тяхното убежище. Но не изпитваше никакво съчувствие към тези чудовища, особено след безмилостните им и безразборни репресивни мерки, които бяха предприели едновременно срещу хората и илдирийците. Вторачен в създаденото от човека слънце, адмиралът го възприемаше като гробница на най-пъклените врагове на човечеството. Проклетите хидроги си го заслужаваха!
— Пристъпете към сондите. Да направим цялостен преглед как гори тази звезда.
От двете манти като метални оси се понесе ято автоматизирани сателити и влезе в орбита около горещото слънце-джудже. Някои от уредите навлизаха в плазмените слоеве и изгаряха, изпращайки данни до края, други само прекосиха развяващата се корона.
Досега учените на Ханзата би трябвало да са натрупали достатъчно данни — бяха минали шест години от раждането на сътворената от човека звезда. Досега земеобразуващите екипи би трябвало да приключат с подготовката на четирите луни за първата вълна смели заселници…
Застанал на мостика на дреднаута, Стромо усещаше нетърпението на екипажа. Външното крило ремори докладва за отсъствие на следи от бойни кълба на хидроги. Той пое дълбоко въздух и издиша съвсем бавно. Рутинна акция за събиране на важна информация. Това беше всичко.
Стромо се бе изкачил по йерархичната стълбица благодарение на ловки политически манипулации, впечатляващи тренировъчни маневри и бюрократични успехи — все важни умения в мирно време, но абсолютно несъществени в момента. Никой не бе подозирал за съществуването на враг като хидрогите.
От мисълта да се изправи срещу обитателите на ядрата усети да му омекват краката. Твърде недостойно поведение от страна на един толкова обсипан с награди герой, потушил бунта на Рамах.
Тогава Стромо беше още майор. Колонистите на Рамах бяха обявили независимостта си от Ханзейския съюз. Бяха скъсали Ханзейската харта и бяха заграбили всички финансови активи на отдалечените светове от планетарната банкова система. Реквизираха товарите на търговски кораби и конфискуваха съдовете, обявявайки ги за ресурси на „суверенния свят Рамах“. Предводителите на бунта бяха надменни и наивни, и се лъжеха, че са независими. Не си бяха дали сметка до каква степен населението е зависимо от медикаменти, храни, техническа помощ и съоръжения.