Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Лекциите без контекст не ме интересуват — каза Макалистър.
— От мен други няма да получиш. Просто направи това, което ти казвам. Заградете изходите на хотела, но предупредете, че се забраняват всякакви открити действия. Ако Борн отиде някъде, го проследете внимателно и не го докосвайте при никакви обстоятелства. Трябва ни жената, преди да се извърши какъвто и да било контакт.
Морис Панов вдигна телефона.
— Да?
— Нещо е станало. — Конклин говореше бързо и тихо. — Хавиланд излезе, за да приеме спешно обаждане. При вас нещата спокойни ли са?
— Да. Говорим си.
— Страхувам се, че хората на Хавиланд могат да ви открият.
— Боже, как?
— Като проверят във всеки хотел на колонията за бял мъж с протеза, ето така.
— Но ти плати на администратора да си държи устата затворена. Каза, че става дума за поверителна бизнесконференция. Звучи съвсем нормално.
— Те могат да платят също и да кажат, че се отнася за поверителен правителствен въпрос и при съдействие ще следва щедро възнаграждение, а в противен случай — щедър тормоз до девето коляно. Познай какво ще избере горкият човек?
— Мисля, че прибързваш в предположенията си — възрази психиатърът.
— Не знам какво мислиш, докторе, просто ти казвам да се махнете оттам и двамата. Не взимайте багажа на Мари. Тръгвайте колкото се може по-бързо.
— И къде да отидем?
— Някъде сред много хора, но на такова място, че да мога да ви открия.
— Ресторант?
— Не, сменят им имената на всеки двайсет минути. За хотел също не става, на такива места могат да ви пипнат лесно.
— Ако си прав, че трябва да бързаме, Алекс, вече ни отне много време…
— Мисля!… Добре. Вземете такси до пресечката на Натан и Сализбъри. Запомни ли? Натан и Сализбъри. Там има хотел, но не влизайте вътре. Пътят, който тръгва на север оттам, се нарича Златната миля. Разхождайте се по тротоара от дясната страна, източната страна, но не отивайте по-далеч от първите четири преки. Ще дойда веднага щом стане възможно.
— Добре — каза Панов. — Натан и Сализбъри, по десния тротоар. Алекс, сигурен ли си, че си прав?
— Съдя по две неща — отвърна Конклин. — Когато Хавиланд излезе, не предложи да тръгна с него, за да разбера какъв е спешният случай. Ако не става дума за нас, значи Уеб е направил контакт. Ако е така, няма да пропилея в глупав залог единствения си чип, който имам в лицето на Мари. Не без твърди веществени гаранции. С посланик Хавиланд трябва да се действа по този начин. Сега се махайте оттам!
Нещо не беше както трябва! Какво точно? Борн се беше върнал в мръсната хотелска стая и стоеше до леглото, на което лежеше вързана „доставката“. Тялото на убиеца потреперваше с все по-силни спазми като реакция на всяко по-рязко движение около него. Какво не беше наред? Защо разговорът с телефонистката в Хонконг го измъчваше така? Жената беше учтива и отзивчива. Изведнъж чу думи от забравеното минало. Думи, казани на неизвестен телефонист без лице и с раздразнителен глас.
„Попитах ви за номера на иранското консулство.
Ще го намерите в телефонния указател. Претрупани сме от обаждания и нямаме време за такива проверки.“
Телефонът беше затворен.
Ето, в това беше работата! Телефонистите в Хонконг не без основание бяха едни от най-безсърдечните в целия свят. Не губеха никакво време, независимо от настойчивостта на молбите. Натоварените линии в този истеричен финансов мегаполис не можеха да позволят това. И все пак втората телефонистка беше олицетворение на търпението.
„Ще ви помогна с готовност… Ще повикам линейка… ако ми дадете адреса си… освен ако ми дадете адреса си…“ Адресът! Без изобщо да мисли, той бе казал „не“. Дълбоко в него се задейства сигнал за тревога.
Следа! Бяха го задържали на линията достатъчно дълго, за да могат да направят електронно засичане на неговото обаждане! Автоматите се засичаха най-трудно. Първо е била определена околността, след това точното местоположение и най-накрай самият телефонен автомат, но за всяко действие бяха необходими само минути. Дълго ли бе стоял на линията? Ако да, докъде бяха стигнали с електронното засичане? С всичката точност, на която беше способен, Джейсън се опита да възпроизведе целия разговор, ритъма на гласовете и думите. Където той проявяваше нервност, тя намаляваше темпото. „Ще ми отнеме известно време… Всъщност не, сър… Законите за поверителност в Хонконг са от най-строгите.“ Цяла лекция! „О, сър, почакайте… Екранът ми сега показва…“ Дълги, дълги обяснения.