Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
„Изиграй сценария. Всичко ще мине добре. Ти ще го направиш, Делта.“
Нямаше никакво време за догадки около съществуването на някакъв си дебел тайпан — двамата мъже от неговата страна бяха забелязали входа към алеята и се приближаваха с бърза крачка. Идваха към него и скъпоценната „доставка“, без която всичко щеше да отиде по дяволите и бездната между него и Мари щеше да остане непреодолима — този път завинаги.
Секундите се разделиха на микросекунди; Дейвид Уеб изчезна безследно, остана ледената преценка на Джейсън Борн за съдбовните мигове на предстоящото насилие.
Първият човек падна с няколко счупени ребра. Викът му бе заглушен от удар в гърлото. Вторият беше привилегирован. Той трябваше да остане в съзнание, дори нащрек, заради това, което щеше да последва. Джейсън извлече двете тела в тъмната алея, като накъса дрехите им на ивици и ги върза през ръцете, краката и устата.
Джейсън обърна по гръб втория човек, затисна ръцете му с коленете си и започна бавно да очертава с ножа си кръгче около лявата му очна ябълка.
— Къде е тя? Жена ми! Къде е? Или губиш окото. След това и другото! Ще те резбовам целия! — Той махна превръзката от устата на мъжа.
— Ние не сме врагове — каза китаецът. — И ние се опитваме да я намерим! Търсим я навсякъде.
Джейсън погледна надолу към човека, слепоочията му щяха да се пръснат от напрежение, мозъкът му вреше като разтопено олово.
— Мари! — извика той в агонията си. — Какво сте направили с нея? Бяха ми дадени гаранции! Донасям това, което искат, и връщат жена ми при мен! Трябваше да чуя гласа й по телефона, но шибаният номер не отговаря! Вместо това засичат разговора и пристигате вие, а жена ми я няма! Къде е тя?
— Ако знаехме, тя щеше да бъде с нас.
— Лъжец! — изкрещя Борн.
— Не ви лъжа, сър, и не би трябвало да ме убивате за моята откровеност. Тя избяга от болницата…
— Болницата?!
— Беше болна. Докторът каза. Аз бях там, пред нейната стая, за да я наглеждам! Беше отслабнала, но успя да избяга…
— О, Господи! Болна! Отслабнала! Сама в Хонконг? Вие сте я убили!
— Не, сър! Заповедите бяха да се грижим за нейното удобство…
— Заповеди за вас — каза Джейсън Борн с равен глас, — но не и тези за вашия тайпан. Той изпълнява други заповеди, издавани преди в Цюрих, Париж и на Седемдесет и първа улица в Ню Йорк. Аз бях там — ние бяхме там. А сега сте я убили. Използвахте ме както и преди и когато видяхте, че всичко е приключило, я убихте. Мълчанието е всичко. — Джейсън внезапно хвана лицето на мъжа с лявата си ръка, като с дясната стискаше ножа. — Кой е дебелият мъж? Кажи ми или ножът се забива навътре! Кой е тайпанът?
— Той не е тайпан! Той е британски възпитаник и е много уважаван офицер в Хонконг. Работи за американците. От разузнавателните служби е.
— Сигурен съм, че е оттам… От самото начало нищо не се е променило. Само че този път не беше Чакала, а аз. Местеха ме като пионка по шахматна дъска, като накрая ме лишиха от избор и трябваше да тръгна по петите на едно мое подобие, човек на име Борн. „Когато той го доведе, убийте и двамата, и него и нея — те знаят прекалено много.“
— Не! — извика азиатецът, плувнал в пот, и очите му се разшириха при вида на ножа, който притискаше плътта му. — На нас ни казват много малко, но не знам нищо такова!
— Какво правите тук тогава? — попита грубо Джейсън.
— Наблюдение, това е всичко. Кълна се!
— Като се пазите да не изцапате белите си ризи? Ще стоите безучастно и ще прескачате петната от кръв да не би да оставят кървави следи до офисите на безименните и безлични шефове, за които работите.
— Грешите! Не са такива!
— Казвам ти, че знам какви са! А сега ще ми кажеш нещо. Никой не провежда такава операция, без да има скрита база. Къде е тя?
— Не ви разбирам.
— Главен щаб или Първа база, или строго охранявана къща, или пък закодиран команден център. Имената са различни.
— Моля ви, аз не мога…
— Можеш! И ще го направиш веднага! Ако не, след три секунди ще бъдеш сляп. Говори!
— Имам жена и деца…
— Аз също имах. Започвам да губя търпение — Джейсън спря, като леко отслаби натиска на ножа. — Освен това, щом си така сигурен, че си прав по отношение на твоите началници, кое му е лошото? Бързо ще постигнем споразумение.
— Да! Споразумение! Те няма да ви направят нищо!
— Няма да имат друг избор — прошепна Борн.
— Какво, сър?
— Нищо. Къде е центърът?
— „Виктория Пийк!“ — извика ужасеният служител. — Дванайсетата къща отдясно с висока каменна ограда…
Борн изслуша описанието на секретната къща, тихо, охранявано имение в богат квартал. Чу това, което трябваше да чуе, друго не му беше необходимо. Удари с кокалената дръжка на ножа черепа на мъжа и върна превръзката на устата му, след което се изправи на крака. Погледна нагоре към пожарния изход, където тялото на убиеца едва се виждаше.