Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Линията е временно повредена, сър — каза друг женски глас.
— Линията? Имате компютри, помъчете се да ми помогнете! Разберете какви са причините. На вашата колежка споменах, че се касае за спешен случай!
— Ако се нуждаете от линейка, мога да се обадя веднага, за да бъде изпратена на адреса ви.
— Бихте ли проверили дали става дума за централна повреда или само за тази линия. Трябва да разбера.
— Ще ми е нужно доста време, за да ви дам такава информация. Минава девет часът. Станциите по телефонните повреди работят с много малко персонал по това време…
— Но те могат да ви кажат дали някъде има обща повреда, да ги вземат мътните!
— Моля ви, сър, не ми плащат, за да ме измъчвате.
— Извинявайте, много съжалявам!… Адрес? Да, адресът! Какъв е адресът на номера, който ви дадох?
— Не е отбелязан никъде.
— Но вие го имате.
— Не, сър, нямам го. Законите за служебната тайна са много строги в Хонконг. На екрана ми се появява единствено думата „неозначен“.
— Повтарям ви, че е въпрос на живот и смърт!
— Тогава позволете ми да се обадя в болника… О, сър, моля ви, почакайте. Бяхте прав. На екрана сега се появи, че последните три цифри от номера се преплитат по електронен път в централата и станцията по повредите се опитва да се справи с проблема.
— Къде е мястото?
— Номерът започва с цифрата пет, следователно е някъде в Хонконг.
— По-конкретно! Къде в Хонконг?
— Цифрите на телефонния номер нямат нищо общо с улици и строго определени райони. Страхувам се, че не мога да ви бъда полезна, сър. Освен ако не ми дадете адреса си, за да пратя линейка.
— Моят адрес?… — Джейсън беше на ръба на паниката. — Не — продължи той — мисля, че не мога да го направя.
Едуард Нюингтън Макалистър се приведе напред върху бюрото си, след като жената затвори слушалката. Тя беше очевидно разтърсена от напрежение, азиатското й лице беше пребледняло от усилията, които й костваше разговорът. Заместник-държавният секретар затвори телефона на другия край на бюрото — в ръката си държеше молив, а пред себе си имаше лист хартия със записан адрес.
— Бяхте чудесна — каза той и потупа ръката на жената. — Имаме го. Най-накрая го получихме. Следата е потвърдена. Знаем мястото на сградата и това е достатъчно. Хотел.
— Той говори чудесно китайски с малко северен диалект, но знае и гуандонг хуа. Другото нещо беше, че не ми се довери.
— Това няма значение. Ще поставим хора навсякъде около хотела. Ще заградим всички входове и изходи. Намира се на улица „Чек Лунг“.
— Това е под Монкок, в Яу Ма Ти — каза преводачката. — Вероятно има само един изход, откъдето всяка сутрин изнасят боклука.
— Трябва да се свържа с Хавиланд в болницата. Не биваше той да ходи там!
— Той изглеждаше много разтревожен — отбеляза преводачката.
— Отнася се до последната информация на един умиращ — каза Макалистър, докато набираше. — Позволено е.
— Изобщо не ви разбирам. — Жената се изправи и седна на стола от другата страна на бюрото. — Мога да изпълнявам инструкциите, но не ви разбирам.
— Господи, щях да забравя! Сега трябва да излезете. Това, което ще обсъждам, е строго поверително… Ние сме ви безкрайно задължени, имате огромните ни благодарности, също и възнаграждението си, но ще трябва да ви помоля да ме оставите сам.
— Разбира се, сър — каза преводачката. — Можете да забравите благодарностите, но моля ви да включите възнаграждението. — Жената се засмя и излезе.
— Полицейски отдел, спешен случай! — извика той в слушалката. — Намерете посланика! Незабавно. Не, никакви имена, благодаря ви предварително, а след като го откриете, му осигурете телефон, откъдето ще можем да разговаряме спокойно. Чакам на телефона. — Заместник-секретарят започна да масажира дясното си слепоочие, като засилваше натиска на пръстите си, докато дочу гласа на посланика:
— Да, Едуард?
— Той се обади. Успял е. Знаем къде е. Хотел в Яу Ма Ти.
— Обградете мястото, но не предприемайте нищо! Конклин не трябва да разбере. Ако подуши нещо гнило, ще се отдръпне. А ако не разполагаме с жената, не разполагаме и с убиеца. За Бога, да не изпортиш работата, Едуард! Трябва да се пипа здраво, но и много, много деликатно! Нещата изведнъж може да се обърнат с главата надолу.
— Нямам навика да се провалям, господин посланик.
По линията последва мълчание. Когато заговори, гласът на Хавиланд беше леден:
— Не бъди така самоуверен, Едуард. Още в началото, в Колорадо, можеше да кажеш „не“. Можеше да се обърнеш и да си тръгнеш, но не го направи. По някои неща приличаш на мен, без, разбира се, да имаш моите случайно спечелени преимущества. Ние обмисляме и надхитряме, живеем, манипулирайки другите. Надуваме се от гордост след всеки успешен ход в кошмарната игра на шах, която играем, докато този ход може да причини ужасни последствия за някого — всичко това само защото вярваме в нещо. Това се превръща в наркотик, в апел към нашето „его“. Разполагаме с малко власт заради многото си интелект. Приеми го, Едуард — аз съм го приел. И ако се почувстваш по-добре, ще повторя това, което казах и преди. Някой трябва да върши тази работа..