Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Странно — отбеляза той. — И Макалистър смята като вас. Очаквал е обажданията да са най-много през пет минути, ако Борн може да чака и толкова.
— Защо?
— Съобщението, пуснато през телефонния секретар, казва, че повредата ще бъде отстранена възможно най-бързо — рече посланикът и поклати глава, сякаш отхвърляше невероятното. — Всички сме безкрайно напрегнати. За всеки вариант са нужни куп анализи и обяснения.
Вратата на стаята за спешни случаи се отвори и оттам излезе английският лекар.
— Господин посланик?
— Лин?
— Невероятен човек. Това, което е преживял, може да убие и кон, макар че габаритите им са еднакви, а и конят едва ли ще има такава воля за живот.
— Можем ли да го видим?
— Няма смисъл. Все още е в безсъзнание. Но с всяка минута състоянието му се подобрява.
— Разбирате колко наложително е да говорим с него, нали?
— Да, мистър Хавиланд, разбирам. Дори повече, отколкото си представяте. Предполагам, знаете, че аз бях отговорен за бягството на жената…
— Зная — каза дипломатът. — Казаха ми също, че щом е заблудила вас, е способна да заблуди най-добрия интернист в клиниката „Майо“.
— Съмнявам се, но обичам да се чувствам компетентен. Вместо това се чувствам като идиот. Правя всичко, което е по силите ми, за да помогна на вас и на добрия ми приятел Лин. Грешката тогава беше моя, не негова. Ако изкара следващия час, има всички шансове да оздравее. Тогава ще можете да го видите и да му задавате кратки и прости въпроси. Ще ви се обадя допълнително.
— Това е добре, докторе. Благодаря ви.
Чакането започна. Хавиланд и Алекс Конклин постигнаха свое собствено двустранно споразумение. Когато Борн се опита да се свърже отново, да му съобщят, че повредата ще бъде отстранена след двайсет минути. През това време Конклин трябваше да бъде закаран до къщата във „Виктория Пийк“ и да поеме разговора. Той трябваше да уреди подробностите около размяната и да каже на Дейвид, че Мари е в безопасност заедно с Морис Панов. Двамата влязоха в стаята на полицията и седнаха един срещу друг. Всеки изминал момент увеличаваше напрежението.
Минутите станаха четвърт час, един час. Посланикът се обажда три пъти в строго охраняваната къща, за да разбере дали Борн се е обаждал. Обаждане нямаше. Английският лекар дойде на два пъти, за да ги информира за състоянието на Лин. То оставаше непроменено — факт, който по-скоро даваше основания за надежди. Напрежението между двамата мъже растеше и всеки път, щом се погледнеха, очите им казваха едно и също. „Нещо не е наред. Губим контрол върху положението.“ Дойде един лекар китаец, който се приближи до двама души в задната част на стаята, жена и свещеник, и заговори тихо с тях. Жената извика, след това избухна в ридания и падна в обятията на свещеника. Отведоха вдовицата да вземе последно сбогом със съпруга си.
Мълчание.
Телефонът звънна и дипломатът и човекът от ЦРУ едновременно обърнаха глави към него.
— Господин посланик — каза сестрата. — За вас е. Джентълменът казва, че е крайно спешно.
Хавиланд стана и изтича до бюрото с телефона, като закима с благодарност към сестрата, и грабна слушалката.
Каквото и да беше, то се беше случило. Конклин гледаше, без да вярва на очите си. Лицето на дипломата изведнъж посивя, тънките му стиснати устни сега бяха разтворени, а очите му — широки и празни. Обърна се към Алекс и заговори с шепот, изпълнен със страх:
— Борн е изчезнал. Имитаторът е изчезнал. Двама от хората са били намерени вързани и тежко ранени. — Посланикът погледна към телефона и очите му се стесниха, докато слушаше. — О, Боже мой! — извика той и се обърна към Конклин.
Агентът от ЦРУ не беше там.
Дейвид Уеб беше изчезнал, беше останал само Джейсън Борн. Това бе хищникът Делта, животното, което искаше единствено отмъщение като компенсация за безценна част от неговия живот, която му беше отнета. Главната негова цел беше да убива и човешкият му мозък беше станал животински.
Обикаляше улиците на Яу Ма Ти, водейки със себе си своя вързан пленник, и плащаше хиляди долари за необходимите му неща, които не струваха и половината от парите, които даваше. Из Монкок се разнесе слух за странен човек, водещ със себе си още по-странен вързан пленник, непрестанно треперещ за живота си. Отваряха се и други врати, достъпни само за контрабандисти на злато, наркотици, проститутки и всякакви материали за разрушения и смърт, след което предупрежденията за някакъв странен тип се разраснаха до обвинения в маниакалност.