Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Знам, или мисля, че знам тази част. Попитах за теб.
Очите на убиеца се разшириха. Когато заговори, гласът му сякаш бе станал сянка на самия себе си, нереален шепот.
— Защото съм психопат, копеле такова! Знаех го още от дете. Ужасните черни мисли, забивах ножове в животни просто за да им гледам муцуните, очите. Изнасилих дъщерята на съседите — баща й беше викарий, — защото знаех, че няма да каже на никого. По-късно в Оксфорд след едно празненство държах един човек под водата, докато се удави — за да гледам очите му, устата му. Тогава ходех на училище и блестящо се справях с всичко, с което всеки глупак би се справил, стига да има достатъчно мозък и да знае, че когато навън трещят гръмотевици, трябва да се прибере вътре. Там бях достойният син на баща си.
— И никога не потърси помощ?
— Помощ? С име като Алкът Прайс?
— Алкът?… — Борн изумен се втренчи в своя пленник. — Генерал Алкът Прайс? Гениалното момче на Монтгомъри по време на Втората световна война? Алкът Смъртта, дето е оглавявал нападението над Тобрук и после тръгнал към Италия и Германия?
— За Бога, тогава още не съм бил роден! Аз съм продукт на третата му жена или четвъртата, не знам.
— Д’Анжу спомена, че никога не си му казал името си.
— Така е! Генералът, сърбайки брендито си в страхотния клуб в Сент Джеймс, започна цялата история. „Убийте го! Убийте проклетото семе и никога да не се знае името му! Той не е част от мен! Жената беше уличница!“ Но аз съм част от него и той го знае. Знае откъде съм наследил тази любов към насилието, проклетият садист!
— Тогава той е знаел? А за твоята болест?
— Знаеше… знае. Не даваше да се доближавам до военната академия „Сандърс“, ако искаш да знаеш, защото не желаеше да съм близо до скъпоценната му армия. Мислеше, че ще ме открият и ще опетня доброто му име. За малко да получи удар, когато ме приеха. Няма да може да намери покой, докато някой не му покаже, че съм умъртвен и всички следи са заличени.
— Защо ми разказваш кой си?
— Много просто — отвърна бившият десантчик и впи очи в Джейсън. — Усещам, че от цялата тази работа само един от нас ще оцелее. И ще направя всичко, за да бъда аз, казвам ти. Но ако не успея, ти ще знаеш едно име, с което да стреснеш света, може би ще спечелиш богатство от сделките с него.
— Докато генералът спи спокойно?
— Да спи? По-скоро ще си пръсне черепа! Не слушаш внимателно. Казах, ако някой му го прошепне, без да се появява никакво име! По този начин обаче ще се вдигне голям шум. Цялата гадна история ще излезе наяве. Знам какво представлявам и съм го приел. Някои са просто различни от останалите. Да кажем, антисоциални или мръсни насилници, или пък извратени психопати. Единствената разлика при мен е, че съм достатъчно проницателен, за да го установя.
— И да го приемеш — тихо каза Борн.
— Опиянявам се от него! От невероятните висини. А нека да погледнем другата възможност, ако загубя и историята се раздуха, колко действащи антисоциални типове ще бъдат радостни да заемат мястото ми точно както аз заех твоето? Този мръсен свят гъмжи от Джейсън-Борновци. Дай им наставления, дай им идея и те ще се скупчат около теб. Това беше и гениалността на Французина, не виждаш ли?
— Виждам само боклук.
— Зрението ти е добро. Същото би видял и генералът — той ще трябва да живее с позора и да се задушава от него.
— Ако той не е можел да ти помогне, трябвало е да си помогнеш сам.
— И да се откажа от удоволствието на висините? Немислимо, приятел! Отиваш и намираш най-опасната бойна служба под слънцето, като се надяваш, че рано или късно нещастието ще дойде и ще сложи край на всичко, преди да те пипнат за това, което си направил. Аз намерих такъв вид служба, но нещастието не дойде. За жалост конкуренцията ни кара да дадем най-доброто от себе си, нали? Оцеляваме, защото някой друг не иска да оцелеем… И, разбира се, ролята на питието не е по-малка. То ни дава увереност, дава ни смелост за неща, които не сме сигурни дали можем да направим.
— Не и когато работиш.
— Не, разбира се, но спомените остават. Лечението с уиски ти казва, че няма невъзможни неща.
— Грешка — каза Джейсън Борн.
— Не съвсем — възрази убиецът. — Черпиш сили от каквото можеш.
— Има двама души — каза Джейсън. — Единия познаваш, а другия не или не искаш да познаваш.
— Грешка — отвърна десантчикът. — Не се самоизмамвай, мистър Оригинал! Най-добре да пуснеш един куршум в главата ми, защото, ако мога, ще те хвана и ще те убия.
— Молиш ме да унищожа онова, с което не можеш да живееш.
— Престани с глупостите си, Борн! Не знам как се чувстваш, но мен ръцете ме сърбят за опияняващи преживявания. Без тях не мога да живея.