Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Какво, по дяволите, се опитваш да ми втълпиш?
— Това, което ми каза Алекс. Смята, че те са го накарали да бъде някой, когото той е искал да забрави. Според него никога не е имало друг като Делта. Дейвид Уеб беше Делта, Мари, независимо от всичко, което искаше да забрави. Джейсън Борн е продължение на болката, която трябваше сам да си причини, но с блестящите си качества той е известен като Делта… В някои отношения познавам съпруга ти така добре като теб.
— В тези отношения сигурно дори по-добре. Има толкова неща, за които той не иска да говори. Много е изплашен или твърде засрамен… Господи, Мо! Дали ще се върне пак при мен?
— Алекс смята, че Делта ще се върне.
Мари се отдръпна от психиатъра и се взря в него; насълзените й очи бяха неподвижни.
— Какво ще кажеш ти? Ще се върне ли Дейвид?
— Не мога да отговоря. Бих искал, но не мога.
— Разбирам. — Мари отиде до прозореца и погледна тълпите по ярко осветените улици. — Ти попита Алекс дали не е пил. Защо, Мо?
— В момента, когато казах тези думи, съжалих.
— Защото си го обидил? — извърна се Мари.
— Не. Защото знаех, че ще го чуеш и ще поискаш обяснение. Аз ти го дължа.
— Е?
— Това беше последното нещо, което ми каза — всъщност две неща. Каза, че грешиш относно Стейпълс…
— Греша? Аз бях там. Видях. Чух лъжите й.
— Опитвала се е да те предпази, без да те хвърля в паника.
— Поредната лъжа! Кое беше другото, което ти каза.
— Каза, че колкото и налудничави да изглеждат нещата, всъщност не са точно такива.
— Господи! Те са го привлекли на своя страна.
— Не съвсем. Той няма да разкрие къде си — къде сме ние. Каза, че трябва да се приготвим да тръгнем веднага, след като пак се обади. Не можел да рискува да се върне тук. Страхува се, че ще го проследят.
— И така, ние бягаме отново, не можем да направим нищо, освен пак да се крием. И изведнъж бронята ни е пробита. Нашият сакат свети Георги, който убиваше драконите, сега иска да лъже заедно с тях.
— Не е честно, Мари. Не това ми каза той.
— Глупости, докторе. Става дума за моя съпруг! Използват го, ще го убият, без да ни кажат защо! Или той може — просто би могъл да оцелее, понеже е страшно добър в това, което прави, във всичко, което истински презираше — а после? Какво ще остане от човека и неговия ум, неговата психика? Ти си експерт, докторе. Какво ще стане, ако всичките му спомени се върнат? Или е по-добре да се върнат, иначе изобщо няма да оцелее!
— Казах ти, не мога да отговоря.
— О, страхотен си, Мо! Всичко, което имаш, е висока професионална квалификация без никакви отговори! Ти криеш. Би трябвало да станеш икономист! Пропуснал си момента обаче!
— Пропуснал съм много неща, включително и самолета за Хонконг.
Мари остана като ударена. Заплака пак и се завтече към Панов, за да го прегърне.
— О, Господи, Мо, съжалявам!
— Аз съм този, който трябва да ти се извини — каза психиатърът. Той отметна главата й назад и нежно погали сивата коса, тук-там изпъстрена с бели нишки. — Боже, не понасям тази перука.
— Не е перука, докторе.
Телефонът звънна отново. Мари изстена, Панов затаи дъх. Бавно обърна глава към омразния звън.
— Опитай още веднъж това или нещо подобно, и си мъртъв! — изрева Борн и хвана ръката си, потъмняла от удара. Убиецът с вързани ръце отпред, скрити под якето, го беше блъснал в рамката на вратата на евтиния хотел.
— Какво очакваш да направя? — извика бившият десантчик. — Да посрещна с усмивка взвода, който ме разстрелва?
Борн го наблюдаваше как конвулсивно стиска гръдния си кош — там, където му беше нанесъл силен ритник.
— Майоре, мисля, че е време да те попитам защо се включи в този бизнес, в който аз всъщност никога не съм участвал истински. Защо?
— Наистина ли се интересуваш, мистър Оригинал? — простена убиецът и се свлече в полуизтърбушеното кресло до стената. — Тогава е мой ред да питам, ти защо беше в него?
— Защото никога не съм разбирал себе си — каза Дейвид Уеб.
— О, но аз знам всичко за теб. Беше част от тренировката на Французина. Великият Делта бил луд! Жена му и децата му били ликвидирани от някакъв заблуден самолет в Пномпен. Тогава този толкова цивилизован учен пощурял и никой не можел да го контролира повече, никой не се интересувал, че той и групите, които е ръководил, са нанесли повече щети от всички отряди на смъртта, взети заедно. Командването в Сайгон съобщи, че си ликвидиран. Искали са да се отърват от теб! Не са искали да се върнеш повече, защото си бил позор за всички!