Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Я ме помоли отново.
— Стига, лайнар!
Убиецът скочи от стола. Джейсън с два скока се намери пред него и кракът му като камшик удари десантчика в гърдите, така че го запрати обратно на стола. Алкът Прайс изрева от болка.
— Няма да те убия, майоре — каза Борн тихо. — Но ще те накарам да пожелаеш смъртта.
— Изпълни едно последно мое желание — изхриптя убиецът, като се държеше за гърдите. — Дори аз съм го правил за жертвите си… Мога да понеса куршум от засада, но няма да издържа в Хонконгския гарнизон. Ще ме обесят късно през нощта, без да има до мен жива душа, и ще го направят ей така, бюрократично-формално. Ще ми сложат дебела примка на шията и ще ме качат на платформата. Това не мога да го понеса!
Джейсън знаеше кога да смени тактиката.
— Казах ти и преди, може въобще да не те очаква това. Няма да се обадя на англичаните в Хонконг.
— Няма какво?
— Ти го допускаше, но аз никога не съм го твърдял.
— Лъжеш!
— Тогава ти си доста по-бездарен, отколкото очаквах.
— Знам. Не мога да мисля пространствено!
— Наистина не можеш.
— Тогава ти си най-страхотният ловец, който обаче върти частен бизнес.
— В известен смисъл е така, но ми се струва, че човекът, който ме изпрати след теб, ще поиска да те наеме, не да те убие.
— Боже милостиви!
— А моята цена е солидна. Много солидна.
— Значи си в бизнеса.
— Само този път. Не можах да устоя на възнаграждението. Легни на леглото!
— Какво?
— Чу ме.
— Трябва да отида до тоалетната.
— Бъди ми гост — каза Джейсън, застана до вратата на банята и я отвори. — Не е от най-приятните занимания, но ще трябва да те гледам. — Убиецът се облекчи, докато Борн беше опрял оръжието в него. След като свърши, влезе в занемарената стая на евтиния хотел южно от Монкок. — Леглото — обади се отново Джейсън и посочи с пистолета. — Легни по корем и разтвори крака.
— Онзи педераст от рецепцията долу ще умре от кеф, ако чуе това.
— По-късно в личното си време можеш да му се обадиш. Сега лягай!
— Все бързаш…
— Повече, отколкото си мислиш. — Джейсън вдигна сака от пода, сложи го на леглото и извади найлоновото въже, а убиецът легна върху завивките. Деветдесет секунди по-късно глезените на десантчика бяха вързани за металната решетка, а около врата му беше направена примка, пристегната към отсрещната рамка. Накрая Борн свали калъфката на възглавницата и я върза около главата на майора, като закри очите и ушите му и остави устата свободна, за да диша. Под тялото му китките също бяха вързани и това го обездвижваше напълно. Но сега главата му започна за потреперва рязко и устата се отваряше с всеки спазъм. На лицето на бившия майор Алкът Прайс се изписа тревога. Джейсън констатира това безстрастно.
В порутения хотел, който бяха намерили, нямаше такива удобства като телефон. Единствената връзка с външния свят беше почукване по вратата, което можеше да значи посещение на полицията или предупреждение на нервен администратор, че за всеки час след изтичане на времето за напускане се изисква допълнителна такса. Борн излезе да потърси телефонния автомат, за който му бяха казали, че се намира в другия край на коридора.
Телефонният номер беше запечатан в паметта на Джейсън и той с нетърпение чакаше момента, когато ще има основание да се обади. Пъхна монетата и докато набираше, се задъха и кръвта се качи в главата му.
— Снейк Лейди — каза той спокойно в слушалката… — Снейк Лейди, Снейк!…
— Кинг, кинг — намеси се забързан безличен глас на китайски. — Телефонът е временно закрит. Функциите ще бъдат подновени във възможно най-кратки срокове. Това е автоматичен запис… Кинг, кинг…
Джейсън затвори телефона; хиляди мисли като счупени огледала се пръснаха в главата му. Той бързо се върна по слабо осветения коридор, мина покрай проститутката, която броеше пари. Тя му се усмихна и вдигна ръце към деколтето си, той поклати глава и се затича към стаята. Почака петнайсет минути до прозореца, заслушан в глухите звуци, идващи от гърлото на неговия затворник. После отново излезе безшумно навън. Отиде до телефона, пусна друга монета и набра номера.
— Кинг… — Той тресна слушалката, ръцете му трепереха, челюстта му се стягаше конвулсивно при мисълта за вързаната „доставка“, която щеше да размени за жена си. Вдигна телефона за трети път, като използва последната монета, и набра нула.
— Телефонист — започна на китайски, — спешен случай! Трябва на всяка цена да се обадя на този номер. — Той го издиктува. — Автоматичен запис обясни, че линията е временно закрита, но случаят е много спешен!
— Един момент, моля. Ще се опитам да ви помогна. — Джейсън усети болка в гърдите, сякаш вътре биеха тъпан. Слепоочията му пулсираха; устата му беше суха, гърлото му гореше.