Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Не вярвам да си го погубил ти — та нали той бе магьосник!
— Нашият бог ни даде сили да го погубим!
Но ето че се появила и Камр, дъщерята на евреина, целунала земята пред халифа, казала му коя е и че е приела исляма. Повторила пред него клетвата на мюсюлманите и рекла:
— Бъди ми сгледник пред Али Мисри и ме омъжи за него!
— Ти имаш ли си дружина? — обърнал се той към Али.
— Имам четирийсетмина дружина, но те са в Кайро!
— Прати да ги извикат! А имаш ли дом, в който да ги сложиш?
— Нямам…
— Аз му дарявам моя дом с всичко в него! — рекъл Хасан Шуман.
— Твоят дом си е твой, Хасан! — казал халифът и начаса наредил строителите да му вдигнат дом с четири порти и четирийсет стаи, а после добавил: — Имаш ли още нещо, което да наредя да се изпълни?
— Царю честити, искам Далила Мухтала да ме ожени за дъщеря си Зейнаб, като приеме като откуп дрехата на еврейската дъщеря заедно с останалите неща!
Нямало какво да стори Далила, приела сгледата на халифа.
Така Али Зайбак се оженил едновременно за дъщерята на Далила, за дъщерята на вехтошаря и нейната неволница и за еврейската дъщеря. Сега имал харем с четири жени, както повелява ислямът. Определил му халифът богата плата. Сватбата продължила трийсет дни. Али извикал дружината си от Кайро. Скоро те пристигнали. Той ги заселил в дома си, после ги представил на халифа и той им раздал богати дарове. Следващите четири нощи той влязъл последователно при четирите девици, видял, че и те са съвършени по хубост и красота, и разбрал, че са бисери непродупчени, кобили необяздени. А халифът наредил всичко станало с него да се запише и да се запази в царската хазна при останалите народни сказания, защото било сред най-хубавите. И така живели всички приятен и дълъг живот, докато и при тях не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва, пък Аллах е най-велик и най-славен и най-добре знае дали всичко е било точно така…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Приказка за Басим ковача и за онова, което му се случило с халиф Харун ар-Рашид
Разказват, царю честити, че една нощ халиф Харун ар-Рашид си седял в двореца в Багдад, нещо го пристегнало и той пратил да извикат везира Джаафар Бармаки.
— Нещо ме пристегна тази нощ душата и очи не съм мигнал! — рекъл халифът.
— Да излезем из Багдад, да се повъртим по улиците, пък може да видим нещо забавно, от което да ти олекне! — предложил везирът.
Съгласил се халифът, облякъл се като мосулец. Същото направили и Джаафар, и Масрур. Тримата излезли през тайна вратичка и тръгнали. Стигнали до тясна уличка…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че халифът чул някой да пее. Вдигнал глава и видял висок чардак с прозорец, от който бликала светлина. Забелязали в блясъка на светлината сянката на чаша, чийто стопанин пеел:
— Джаафар! — рекъл Харун ар-Рашид. — Май тази вечер само стопанинът на тази къща ще може да ме разсее! — и наредил на Масрур: — Почукай, Масрур!
Масрур почукал, човекът ги чул, надвесил се от прозореца и запитал:
— Кой чука?
— Ние, хаджи, сме от чужди земи! — отговорил Джаафар. — Завари ни тук нощта и се боим да не ни запре валията! Отвори ни да останем тази нощ при теб, пък Аллах ще ти се отплати!
— Ще ви отворя, но при едно условие — отговорил стопанинът, — не искам да бъдете любопитни просяци, а истински веселяци! И няма да хапнете от яденето ми и да пийнете от пиенето ми! Вечеряли ли сте, или не сте?
— Ще ти бъдем благодарни само за приюта!
— И още — няма да говорите това, което не ви засяга, и да слушате онова, което не ви приляга!
— Ще седим и ще слушаме глухи и неми като хоросан в градеж или като кисела туршия!
Слязъл човекът и отворил вратата. Тримата влезли и видели трапеза, пълна стомна с вино, месо, ядки, плодове, а човекът — яде, пие, подскача и си тананика. Седнал той, наредил им също да седнат, а после запитал: