Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Древневосточная литература » Хиляда и една нощ. Том II
Хиляда и една нощ. Том II - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хиляда и една нощ. Том II

Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:

Хиляда и една нощ. Том II
1 ... 179 180 181 182 183 184 185 186 187 ... 481
Перейти на страницу:

— Не вярвам да си го погубил ти — та нали той бе магьосник!

— Нашият бог ни даде сили да го погубим!

Но ето че се появила и Камр, дъщерята на евреина, целунала земята пред халифа, казала му коя е и че е приела исляма. Повторила пред него клетвата на мюсюлманите и рекла:

— Бъди ми сгледник пред Али Мисри и ме омъжи за него!

— Ти имаш ли си дружина? — обърнал се той към Али.

— Имам четирийсетмина дружина, но те са в Кайро!

— Прати да ги извикат! А имаш ли дом, в който да ги сложиш?

— Нямам…

— Аз му дарявам моя дом с всичко в него! — рекъл Хасан Шуман.

— Твоят дом си е твой, Хасан! — казал халифът и начаса наредил строителите да му вдигнат дом с четири порти и четирийсет стаи, а после добавил: — Имаш ли още нещо, което да наредя да се изпълни?

— Царю честити, искам Далила Мухтала да ме ожени за дъщеря си Зейнаб, като приеме като откуп дрехата на еврейската дъщеря заедно с останалите неща!

Нямало какво да стори Далила, приела сгледата на халифа.

Така Али Зайбак се оженил едновременно за дъщерята на Далила, за дъщерята на вехтошаря и нейната неволница и за еврейската дъщеря. Сега имал харем с четири жени, както повелява ислямът. Определил му халифът богата плата. Сватбата продължила трийсет дни. Али извикал дружината си от Кайро. Скоро те пристигнали. Той ги заселил в дома си, после ги представил на халифа и той им раздал богати дарове. Следващите четири нощи той влязъл последователно при четирите девици, видял, че и те са съвършени по хубост и красота, и разбрал, че са бисери непродупчени, кобили необяздени. А халифът наредил всичко станало с него да се запише и да се запази в царската хазна при останалите народни сказания, защото било сред най-хубавите. И така живели всички приятен и дълъг живот, докато и при тях не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва, пък Аллах е най-велик и най-славен и най-добре знае дали всичко е било точно така…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ШЕСТАТА НОЩ…

Тя продължила:

Приказка за Басим ковача и за онова, което му се случило с халиф Харун ар-Рашид

Разказват, царю честити, че една нощ халиф Харун ар-Рашид си седял в двореца в Багдад, нещо го пристегнало и той пратил да извикат везира Джаафар Бармаки.

— Нещо ме пристегна тази нощ душата и очи не съм мигнал! — рекъл халифът.

— Да излезем из Багдад, да се повъртим по улиците, пък може да видим нещо забавно, от което да ти олекне! — предложил везирът.

Съгласил се халифът, облякъл се като мосулец. Същото направили и Джаафар, и Масрур. Тримата излезли през тайна вратичка и тръгнали. Стигнали до тясна уличка…

* * *

Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…

И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И СЕДМАТА НОЩ…

Тя продължила:

* * *

Разправят, царю честити, че халифът чул някой да пее. Вдигнал глава и видял висок чардак с прозорец, от който бликала светлина. Забелязали в блясъка на светлината сянката на чаша, чийто стопанин пеел:

След слънчев залез пием само слънце,                    то в тъмното ми свети до зори, а светлината на свещта проблясва —                    тя като меч до ризница гори!

— Джаафар! — рекъл Харун ар-Рашид. — Май тази вечер само стопанинът на тази къща ще може да ме разсее! — и наредил на Масрур: — Почукай, Масрур!

Масрур почукал, човекът ги чул, надвесил се от прозореца и запитал:

— Кой чука?

— Ние, хаджи, сме от чужди земи! — отговорил Джаафар. — Завари ни тук нощта и се боим да не ни запре валията! Отвори ни да останем тази нощ при теб, пък Аллах ще ти се отплати!

— Ще ви отворя, но при едно условие — отговорил стопанинът, — не искам да бъдете любопитни просяци, а истински веселяци! И няма да хапнете от яденето ми и да пийнете от пиенето ми! Вечеряли ли сте, или не сте?

— Ще ти бъдем благодарни само за приюта!

— И още — няма да говорите това, което не ви засяга, и да слушате онова, което не ви приляга!

— Ще седим и ще слушаме глухи и неми като хоросан в градеж или като кисела туршия!

Слязъл човекът и отворил вратата. Тримата влезли и видели трапеза, пълна стомна с вино, месо, ядки, плодове, а човекът — яде, пие, подскача и си тананика. Седнал той, наредил им също да седнат, а после запитал:

1 ... 179 180 181 182 183 184 185 186 187 ... 481
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)