Пантерата

Мътните да го вземат.

— А какво правим, когато рибата тон свърши? Стига, Чет. Какъв е максималният срок да седим тук и да решаваме кръстословици?

Чет се замисли за момент.

— Предлагам да му дадем две седмици. След това може да имаме проблеми със сигурността.

Да не говорим за проблемите с душевното здраве. Така де, две седмици в тъмница? Можеш да пипнеш някоя болест. Я по-добре да извикаме и Клеър.

— Решението не се взема единствено от нас — уведоми ни Чет. — Трябва да се консултирам ежедневно с Лангли. Ще импровизираме.

— Трябва да поддържаме контакт и с шейх Муса — напомних му. — Той е човекът, който има връзки с Ал Кайда.

— Няма да се обаждаме на Муса — отвърна Чет. — Той ще се обажда на нас.

— Арабите като цяло и бедуините в частност имат различно усещане на времето в сравнение с нас, западняците — уведоми ни Бък. — Те са в състояние да преговарят и по най-прост въпрос месеци наред. Нямат закъде да бързат.

Думите на Чет обаче бяха по-окуражаващи.

— С половината си американска глава Пантерата вероятно ще стигне до бързо решение — каза той. — Той е нетърпелив. И гладен.

— Аз също.

Значи се очертаваше дълго чакане. Или кратко. И най-добрият капан в крайна сметка зависи от онзи, когото се опитваш да заловиш в него.

Кейт имаше добър въпрос.

— Нашето изчезване… или отвличане… няма ли да бъде съобщено на медиите?

— В отдел „Публична информация“ в посолството има новинарско затъмнение — отвърна Бък и се усмихна. — Което е престараване, тъй като ПИ така или иначе не съобщава много новини за Йемен. Колкото до душещите журналисти, в Йемен на практика няма западни кореспонденти. Единствено Би Би Си имат офис в Сана, но единственият репортер там е в продължителен домашен отпуск. Относно йеменските журналисти или правителствените източници, те или не знаят нищо, или им е казано да не знаят нищо.

Ясно. Това наистина бе Забравената от времето страна и черната дупка на Близкия изток. Тук можеш да изчезнеш и да минат месеци, преди някой извън Йемен да забележи липсата ти.

— Ами приятелите и роднините няма ли да се разтревожат, че не получават никакви вести от нас? — попита Кейт. — И ако се опитат да ни потърсят?

— Ако имаш предвид родителите, си, приеми престоя ни тук за ваканция — казах й аз. Не, всъщност не го казах. Предпочетох да си държа устата затворена.

— Всеки от нас ще напише съобщение, което ще бъде доставено от работните ни места в Щатите до всеки в списъка — отвърна Бък. — Гледайте да пишете най-общи неща и не споменавайте, че сте отвлечени — добави и се усмихна. — Всички запитвания до работата ни от страна на приятели и роднини ще бъдат посрещани от посолството в Сана. Не би трябвало да имаме проблем да сме недостъпни за седмица-две.

— Аз не общувам с приятели и роднини в продължение на седмици — заяви Чет и добави: — Това си върви с работата.