Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
Пък и на никой не му пука дали ще те чуе, или не. Всъщност дори са доволни. Това не беше мило от моя страна. Сигурно някой някъде обичаше Чет.
Между другото, на практика не знаехме нищо за личния живот на Чет, а и самият той не беше споменал нито дума по темата. Кейт обаче се възползва от изникналата възможност и го попита:
— Женен ли си?
Чет се поколеба за момент, после отговори:
— С жена ми се отчуждихме.
Може би беше свързано със странностите му.
— Съжалявам — каза Кейт типично по женски.
Жена му обаче едва ли съжаляваше.
— Това назначение и раздялата обтегна брака ни — призна Чет.
Не ще и дума. Честно казано, малко го съжалих. От друга страна, тук би могъл да има четири жени… или май само три. Вече си имаше една. Нали така?
Бък, който явно успяваше да запази брака си въпреки десетилетията зад граница (или може би именно заради тях), каза:
— Тази работа е трудна за семейния живот. Жертваме много за страната си и понякога не съм сигурен, че страната оценява това.
Понякога? Защо не никога? И на нас трябва ли да ни пука? Правим го поради други причини. Оценяването и благодарността не влизат в сметките.
— Нека бъдем оптимисти и приемем, че ще летим за дома, преди някой изобщо да разбере, че сме изчезвали — добави Бък във връзка с продължителността на престоя ни на това място.
Добре. Нека бъдем оптимисти.
Отворих книжка с кръстословици.
— Арабин, останал без муниции? Единайсет букви.
— Въздържател — отвърна Бренър, който явно знаеше лафа.
66.
Беше време за вечеря и се угостихме с консервирана риба тон, студен зеленчуков микс и хляб тавва, прокарани с топла бутилирана вода. Чет завърши с цигара.
Светлината отслабваше и запалихме няколко газени лампи. Долу на двора отново бе време за молитви и бедуините се молеха гръмогласно, което ме накара да изпитам носталгия по Бруклин.
След молитвата Чет каза, че трябва да докладва за обстановката и ще използва сигурната радиовръзка в микробуса. Казах, че ще му правя компания, и двамата слязохме на двора, отключихме микробуса и влязохме.
Чет провери гласовата си поща и есемесите, докладва за обстановката (всичко е наред), прекъсна връзката, завъртя стола си към мен и попита:
— Искаш да говориш с мен ли?
— Да — отвърнах аз, но останах прав. — За Тед Наш.
Той кимна.
— Познавал си го.
Той отново кимна и каза:
— Но не много добре.
— Както кажеш. Ето каква е работата, Чет. Преди да се оженим, жена ми е имала връзка с Наш. — Погледнах го на слабата светлина от конзолата. — Знаеш ли това?
— Чувал съм.
— Значи случилото се може да е било повече лично, отколкото бизнес.
Той не отговори.
— От друга страна — продължих аз, — няколко секунди преди да умре Наш беше насочил пистолет към нас с Кейт и това беше бизнес. Знаеше ли това?
— Не съм запознат с подробностите.
— В момента те запознавам с тях. Ето още една. Наш участваше в тайна операция, която щеше да доведе до ядрена атака от страна на Щатите срещу ислямския свят. Знаеше ли го?
— Дори да го знаех, нямаше да ти кажа. Но не го знаех — добави той.
— Сега вече ЗНАЕШ. Идеята може да ти звучи добре — пуснете им бомбата, както казах, а ти се съгласи. Но избиването на десетки милиони невинни хора и превръщането на Близкия изток в радиоактивна пустош не е особено добра идея.
Той се усмихна.
— Това е твое мнение.
— Да. И моето мнение бе онова, което се оказа от значение — казах аз. — С Кейт бяхме пленници на един побъркан, който се канеше да ни убие. И Наш знаеше това. Всъщност след като с Кейт видяхме сметката на побъркания, Наш се появи и се канеше да довърши работата на психаря. Нещата изясняват ли ти се?
— Отчасти.
— Искам да кажа, че става дума за самозащита, с може би малко лична история между участващите страни.
— Добре. Но какво общо има всичко това с мен? Или с тази мисия?
— Ти ми кажи.
— Добре. Нищо.
— Опитай отново.
Чет помълча за момент, после каза:
— Мисля, че разбирам как работи параноичният ти ум. И ако трябва да съм честен, разбирам, че може да стигнеш до някои шантави и погрешни заключения. Но…
— Никакви „но“, Чет. Да не мислиш, че съм достатъчно тъп да повярвам, че двамата с Кейт бяхме помолени да се включим в тази мисия само защото сме перфектни за работата?