Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
Общо — куп идиоти авантюристи. Безхаберници в Билкис.
— Връщат се в Сана — каза Бък. — Никой вече не остава да нощува тук.
— Защо изобщо някой идва тук? — поинтересувах се аз.
— За да научат нещо, господин Кори — малко сопнато отвърна Бък. — Да видят историята. Да се докоснат до друга култура.
Ясно. Вероятно и белгийците се бяха докоснали до друга култура.
— Ако си останеш у дома, терористите побеждават — напомни ми Бък.
Всички в Ню Йорк казваха това след 11/9 и затова всички излизахме и пълнехме барове и ресторанти. Майната й на Ал Кайда. Дай едно двойно, барман. Бог да благослови Америка!
Това тук обаче беше различно. Намирахме се в търбуха на звяра. И ако питате мен, екскурзоводът, ченгето от БНС и всички останали в момента сигурно държаха мобилните си телефони и казваха на някого къде има американски пуйки за скубане.
Бък си погледна часовника.
— Районът ще се опразни след половин час. Ще почакаме дотогава, след което ще тръгнем обратно към хотела.
За да ни отвлекат в оазиса. Да ни издебнат в онази уади.
Бък, който разполагаше с време, продължи лекцията си:
— Западните археолози няма да се върнат тук, а местните власти няма да почистват навятия пясък. След десет, най-много петнайсет години всичко това отново ще бъде покрито и ще останат да стърчат само ей онези колони.
— Тъжно — каза Кейт.
Може би щяха да вземат да пробият тук някой петролен кладенец.
Бък кимна на запад и каза:
— Онова на хоризонта са възвишенията, над които прелетяхме и където се намира Крепостта на гарвана. Йеменците вярват, че Ноевият ковчег е спрял там след потопа. На четирийсет километра западно от Крепостта на гарвана пък се намира тренировъчният лагер на Ал Кайда. Смятаме, че в същия район се намира и скривалището на Пантерата.
Може пък да се крие в Ноевия ковчег.
— Безпилотните самолети могат да се огледат и за Ковчега, докато търсят скривалището на Пантерата — казах аз.
— Пантерата ще дойде при нас — напомни ми Бък.
— Вярно бе, забравих. — Шансовете ни да открием Пантерата бяха точно толкова големи, колкото и да попаднем на Ноевия ковчег. Пантерата обаче щеше да намери нас.
Слънцето вече се спускаше на запад. Заслоних очи и се загледах към далечните хълмове. Значи Крепостта на гарвана не се намираше много далеч от тренировъчния лагер на Ал Кайда, който скоро щеше да бъде заличен от американски самолети, ако всичко минеше добре. Някъде сред онези безплодни хълмове, много далеч от Ню Джърси, се намираше и Булус ибн ал Дервиш. А може би и Ноевият ковчег. Дълбока мисъл започна да се оформя в съзнанието ми — нишка, която вероятно можеше да свърже всичко в една-единствена истина.
— Това място смърди — казах аз.
Бък се намръщи и ни поведе към двора. Забелязах, че не се виждаме от пътя и че наоколо няма жива душа. Извадих колта си и го пъхнах в джоба на елечето си. Бренър направи същото.
Бък се обърна към Кейт и Бренър, но не и към мен.
— Според някои мормони именно дошъл тук пророкът Лехи през шести век преди нашата ера, след като избягал от Йерусалим. И че тук погребал пророка Измаил.
Дано Измаил да е бил мъртъв.
Определено очаквах с нетърпение да бъда отвлечен.
— Мормоните също така вярват, че тук Лехи построил кораб и отплавал към Америка — продължи Бък.
Чакай малко. За кораб на колела ли говорим?
Бък обаче поясни:
— Има убедителни данни, че по онова време тук е имало река, която се е вливала в морето.
Схванах.
Бък ни поведе през двора и нагоре по четиринайсетте (пребройте ги) широки и стръмни каменни стъпала. Горе имаше пет квадратни колони, издигащи се на височина около осемнайсет метра. Имаше и шеста, която лежеше счупена, и Бък ни разказа история за символизма около нея — нещо за петте безспорни стълба на исляма и за единствения спорен. Реших, че си измисля. Всъщност той си измисляше много неща.
Бък приключи историята си и потъна в необичайно за него мълчание, което продължи цели няколко секунди.
— Предполага се, че белгийците са били убити именно тук — каза след малко той.
Никой не каза нищо. Все пак ще си призная, че тази мисъл вече ми беше минала през ума. И Бък искаше да запази този момент за сега.
Той посочи камъните около колоните.
— Според йеменските войници, които били извикани първи на местопрестъплението, тези камъни били целите в кръв.