Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
Всъщност петната още си личаха, но ако не знаеш какво се е случило, едва ли ще се досетиш, че са от кръв.
— Туристите били две възрастни двойки, пенсионери от Брюксел, млада неженена двойка от Брюж, обикаляща Близкия изток, както и женена двойка, също от Брюксел, с шестнайсетгодишната си дъщеря.
Отново никой не каза нищо.
— Всички били отседнали в „Шератон“ в Сана като част от по-голяма туристическа група. Тези девет души решили да се запишат за еднодневната екскурзия до Мариб.
Лоша идея. Много, лоша идея.
Бък отново се умълча и забелязах, че руините вече са напълно пусти и че микробуса и полицейския камион ги няма. Откъм пътя и от развалините около нас не се чуваше нито звук. Бяхме сами.
— Тези хора не са причинили зло никому — тихо каза Бък. — Единствената им вина в Йемен е била, че са западняци. Европейци. Християни. И заради това са платили с живота си.
Именно.
— Телата на белгийците така и не са открити, но екскурзоводът и шофьорът им, млади мъже от Сана, били намерени в канавка на около километър оттук, с прерязани гърла — продължи Бък. — Така че можели да бъдат погребани както подобава на мюсюлмани. Престъплението им е било в това, че са се забъркали с неверници, а наказанието — смърт.
— Колко ужасно… безчувствено — тихо каза Кейт.
— Това не е война — каза Бренър.
Бък се съгласи.
— Било е безмилостен, хладнокръвен и брутален акт.
— И смятаме, че Пантерата е бил тук, когато това се е случило? — попитах аз.
Бък кимна и каза:
— Такава информация ни даде пленникът от Ал Кайда в Брюксел.
Е, ако някой имаше угризения относно убиването на кучите синове с ракети „Хелфайър“, подобни скрупули вече бяха изчезнали. Всъщност моменталното взривяване беше прекалено добро за Булус ибн ал Дервиш.
Сателитният телефон на Бък иззвъня и той отговори. Заслуша се, каза: „Добре“, прекъсна връзката и ни каза:
— Чет се обади. Време е да тръгваме към хотел „Билкис“.
Иначе казано — „Време е за отвличане“.
64.
Самото отвличане беше в известен смисъл пълно разочарование.
Пътувах с Бък в първата кола, на задната седалка на малкия „Хайлукс“. Кейт беше отпред, така че да не й се налага да седи до похитителя. Голям джентълмен съм.
Бренър и Замо караха на двайсетина метра зад нас.
След напускането на руините бяхме спрели да си вземем автоматите, които сега лежаха в скутовете ни, а Замо държеше в готовност снайперистката си карабина. Кейт си беше сложила шала за отвличане. Всичко беше наред — за Йемен.
Когато приближихме тесния мост над потока, бяла „Тойота Ланд Крузър“ излезе на пътя и запъпли срещу нас. Втори джип изникна зад нас и пред колата на Бренър. Трети се материализира зад нея. Озовахме се като в сандвич. Отвличането може и да беше представление, но можех да се закълна, че тези момчета го бяха правили и наистина.
Джипът пред нас зави и спря в края на моста и Бък наби спирачки на десетина метра от него.
Обърнах се и видях, че джипът зад нас спира току до бронята ни. Бренър също спря, после последният джип спря зад него и запуши моста. Добра работа на целия екип.
— Откъде да знаем дали тези са нашите… хора? — попита Кейт, която сигурно си мислеше, че всички бедуини изглеждат еднакво.
— Нашите бяха брадати и с бели роби — уверих я аз. — А момчетата в джиповете също са брадати и с бели роби.
Бък беше малко по-убедителен.
— Колите са на Муса и съм сигурен, че това са мъжете, които ни ескортираха снощи и днес.
— Обядвахме с тях — добавих аз.
И Муса все още работеше за нас. Нали така?
Автоматичният ми колт все още беше в джоба на елечето ми и свалих предпазителя.
По бреговете на потока няколко жени перяха, нагазили във водата момчета и мъже ловяха риба. Някои поглеждаха съм петте джипа на моста — два „Хайлукс“ и три „Ланд Крузър“ — и сигурно се досетиха, че става дума за отвличане на гости (случва се непрекъснато), така че се извърнаха.
На пътя се появи голям камион, който спря при моста, но не наду клаксона, както правят в Ню Йорк. Търпение, Абдул. Бедуините отвличат туристи. Отнема само няколко минути.
Задната врата на джипа пред нас се отвори и от колата слезе бедуин с калашник. Погледнах назад и видях друг бедуин да върви към колата на Бренър.
Познах мъжа, който идваше към нас — Ясир, който беше опипал джамбията ми. Той насочи към нас работния край на калашника си, докато отваряше задната врата. Пъхна се бързо до мен, затръшна вратата и облегна автомата на гърдите си. Дулото беше на педя от главата ми.