Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
— Ти си перфектен за тази работа, Джон. Както и Кейт.
— Да бе. Перфектност във всяко отношение.
Той ми зададе въпрос, който бих задал и аз самият:
— Ако наистина вярваш в онова, което намекваш, защо изобщо дойде тук?
— Защото, Чет, това е търбухът на звяра. И звярът си ти. А аз съм тук, за да говоря със звяра и ако се наложи, да го убия.
Той нямаше отговор на това.
— Когато изляза оттук, ще се свържеш с Лангли — посъветвах го. — И ще им кажеш, че сме разговаряли и че е по-добре да се приключи с този проблем.
Чет отново помълча.
— Ще предам разговора ни — каза накрая. — Но доколкото ми е известно, поканата към вас да участвате в мисията няма нищо общо със случилото се с Тед Наш. А с това, че сте добра стръв за Пантерата заради убийството на Лъва. Нищо повече или по-малко. Между другото, не обичам да ме заплашват — уведоми ме той.
— Не те заплашвам. А ти казвам, че надуша ли нещо гнило, или ако с Кейт стане нещо, си мъртъв.
Той започна леко да се вбесява и рязко отвърна:
— Ако с Кейт стане нещо, ще се погрижа същото да стане и с теб.
— Не и ако пръсна пръв шибаната ти глава.
Чет даде на заден и каза с овладян глас:
— Разбирам как можеш да стигнеш до подобно заключение… И знаеш ли какво? Може и да си прав. Но не мисля, че си. Но ако си прав, това няма нищо общо с мен. Не съм тук, за да уреждам сметки с теб или с жена ти. А да убия Булус ибн ал Дервиш. Аз не убивам американски граждани… е, с изключение на ал Дервиш.
— Радвам се да го чуя, Чет. И ако се измъкнеш оттук жив, това ще бъде, защото не съм те убил. Така че сметките са уредени. Кажи го на момчетата в Лангли.
Той кимна и каза:
— Трябва да пратя няколко шифрограми. Приключихме ли?
Обърнах се и излязох от микробуса.
Е, един проблем по-малко. Сега Чет знаеше, че аз знам, и можеше да го обмисли добре и да докладва на онзи, на когото му е хрумнала блестящата идея да ни прати с Кейт на това място, за да станем жертви на трагичен инцидент.
Винаги съм смятал, че ЦРУ ни е взело на прицел, след като Кейт видя сметката на Тед, а сега моментът и мястото изглеждаха подходящи Управлението да направи своя ход. И нищо от казаното от Чет не ме накара да си помисля, че греша. И тъй, за да отговоря по-подробно на въпроса му защо съм тук, щом съм си помислил това, отговорът е: „Защото не можеш вечно да бягаш от звяра“. Трябва да се изправиш срещу него. На свой терен. И да го убиеш. Или, защото си цивилизован и защото звярът си има приятели, да сключиш сделка с него.
Надявам се Чет да беше разбрал сделката. Ако ли не, на връщане самолетът щеше да кара по-малко пътници.
67.
Покрай липсата на електричество (с изключение на микробуса) нямаше какво толкова да се прави след залез-слънце. Освен това никога вече няма да смятам течащата топла вода за даденост. Нито стола или студената бира.
Не искам да кажа, че съм някакъв мекушав женчо. Аз съм градски боец. Да си градски е хубаво. Идва от град. А в градовете има електричество. Нали така?
Пък и можеше да е по-лошо. Можеше да е истинско отвличане. И сега да чакам да ми отрежат главата.
Както и да е, всички бяхме капнали, така че нямаше проблем да се проснем рано-рано в сламата. Разбрахме се да пазим на две смени по три часа — първо Бренър и Замо, после аз и Кейт, накрая Бък и Чет. Така щяхме да изкараме до сутринта. И трябва да посоча, че Пол Бренър осъществяваше желанието си да спи с Кейт — макар че сигурно не точно по начина, по който си го представяше.
С Чет не се върнахме към разговора ни тази вечер, което пък и не беше възможно в компанията на останалите. Все пак Чет успя да издебне удобен момент при шахтата за екскременти и ми каза:
— Съобщих за тревогите ти. — И добави: — Нямаше отговор.
Дрън-дрън.
— Разговарях с Чет за Тед Наш — казах на Кейт по време на смяната ни, докато се взирахме през прозореца в черната нощ.
Тя не отговори няколко секунди, после ми напомни:
— Аз щях да го направя.
— Справих се по по-различен начин, отколкото би го направила ти.
— Тоест?
— Тоест споделих с него подозрението си, че с теб бяхме поканени да дойдем в Йемен, за да може ЦРУ да се разплати с нас. Заради това, че видя сметката на Тед Наш.
Тя помълча известно време.
— Не е задължително да споделям подозрението ти. Просто е прекалено… безумно.