Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
— Мислиш ли? Виж, не става дума само за това, че ликвидира Тед и че беше оправдана напълно. А и заради това, че двамата прецакахме плана на ЦРУ да пусне бомбата на исляма. А това си беше сериозно начинание. И ние знаем за него.
— Но си мълчим — като част от сделката.
— Да. Но това не е достатъчно добре за разтревожените типове в Лангли. По-добре е да сме мъртви.
Тя не отговори.
— И точно затова сме тук.
Тя отново не отговори, а ме попита:
— Какво друго каза на Чет?
— Ами, казах му, че ако с теб се случи нещо или ако дори си помисля, че ти кроят нещо, ще му пръсна тиквата.
— Не е трябвало да го казваш.
— Добре. Ще му кажа, че спокойно може да ни убие.
— Имам предвид, Джон, че може и да грешиш за всичко това.
— Ако греша — сгрешил съм, и никой няма да пострада.
— Не можеш да заплашиш живота на някого, без той да пострада. Особено ако въпросният човек не е направил нищо лошо. Или не знае нищо.
— Ясно. Но Чет го прие добре. След като се върнахме от микробуса дори беше любезен с мен. Не забеляза ли?
— Може да си толкова луд, колкото е и той.
— По-луд съм, бъди сигурна. Между другото, ти каза да се оглеждаме за тройна игра — напомних й.
Тя не отговори.
— Какво имаме в името? — продължих аз. — Защо това нещо се нарича „Чистка“? Защо двамата с теб сме тук?
— Добре. Схващам. Но… какво каза той?
— Нито потвърди, нито отрече подозренията ми. Всъщност каза, че разбира как мога да стигна до такова погрешно и параноично заключение и че е напълно възможно и да съм прав, но той няма нищо общо с това и че предположенията ми са неверни. Разбираш ли?
— Не.
— Май трябваше да си там. С две думи, извадих котката от торбата и Чет пусна шифрограма на своите хора в Лангли. Или направо е разговарял с тях. Така че си мисля, че сега имаме под петдесет процента шанс да станем жертви на приятелски огън или да бъдем затрити от Муса или Ал Кайда.
— В този бизнес миналото често се връща, за да те преследва.
Нищо не ме преследва. Проблемът ми настъпва тогава, когато миналото се връща да те убие. Като историята с Лъва. Като Тед Наш. Този бизнес е цикъл на вендета, който се повтаря безкрайно. Някой ден, може би когато остарея и се заседя прекалено много в люлеещия се стол, някой от миналото ще се добере до мен. Но не и днес. Не и тази седмица.
— Беше самозащита — казах аз, за да накарам Кейт да се почувства по-добре. — Ти спаси живота ни. Така че не го преживявай отново.
Тя кимна.
Изкарахме трите си часа пост и събудихме Чет и Бък. Чет всъщност вече беше буден. Може да е сънувал кошмар, че някой му реже гърлото, докато спи.
Петимата господа от А-отбора закусиха с осемте господа от пустинята долу на двора, а Кейт се възползва от момента на уединение, за да се измие с бутилирана вода.
Закуската беше същата каша, в която бедуините бяха добавили и риба тон. Предложих им малко антибиотици, но те отказаха.
След закуска Чет, Бък, Бренър и аз влязохме в микробуса и гледахме телевизия. И на двата екрана даваха повторение на вчерашното предаване — прекрасният Йемен от въздуха. Имах чувството, че летя.
Чет провери връзката и докладва ситуацията. От земния контрол не забелязваха необичайна активност в района. Бе просто поредният рутинен и спокоен ден в племенните земи и на територията на Ал Кайда. Това обаче бързо можеше да се промени.
Разходихме се из двора за упражнение, точно както излежаващите присъдите си обикалят затворническия двор. Преброих четиринайсет гущера.
— Питай домакините бедуини дали не могат да ни намерят футболна топка — казах по-късно на Бък. — И ги помоли също за малко истинска храна от Мариб. Аз плащам.
— Казаха ми, че им е забранено да напускат това място — уведоми ме той. — И никой не може да дойде тук, освен ако храната и водата не свършат. Всички сме изолирани до второ нареждане.
— Кога ще започнем да убиваме камилите и да ги ядем?
— Тук няма камили. Оттатък стената обаче има кози и домакините ни като че ли убиват по една дневно.
— Колко са останали?
— Достатъчно за дълга обсада.
Като стана въпрос за това, с Кейт и Бренър натиснахме Бък и Чет да се поинтересуват как вървят разговорите на шейх Муса с Ал Кайда.
Бък и Чет обаче единодушно решиха, че е твърде рано да пращаме съобщение до шейха.