Съдбовният кораб [bg]

Отнякъде, в тях се блъсна Рейн Купрус и избута всички им встрани. Кефрия се олюля и падна на колене, а Роника се смъкна до нея. Чу ужасения вик на Яни Купрус от платформата. Младият Дъждовник стоеше сам там, където те бяха били допреди малко.

— Бягайте! — нареди им той и се извъртя, за да се изправи лице в лице с драцената. Лицето му бе изкривено от ярост. — Тинтаглия! — изрева той. — Спри! — В ръката си държеше оголен меч.

За учудване на всички, драцената замръзна. Челюстите ѝ все още зееха отворени. Една-единствена капка се бе събрала на един от многобройните ѝ зъби. Тя се стече и падна на каменния под на залата, където камъкът засъска и отстъпи.

Но не Рейн я беше спрял, а Силдин. Той бе пристъпил тихо напред, за да проточи врат нагоре към Тинтаглия. Думите и държанието му излекуваха сърцето на Кефрия.

— Моля те, не ги наранявай! — разтреперано се примоли момчето, без следа от ухажорските му маниери. — Моля те, драконе, те са моето семейство и са ми толкова скъпи, колкото твоето на теб. Всичко, което искаме, е да си върнем сестра ми. Ти си така могъща, не можеш ли да ни дадеш това? Не можеш ли да ни я върнеш?

Рейн сграбчи Силдин за рамото и го бутна към майка му. Кефрия го хвана сред вцепененото си мълчание. Синът ѝ си оставаше неин, независимо колко люспи имаше по лицето си. Тя го притисна по-плътно към себе си и почувства как хватката на майка ѝ върху рамото ѝ се стегна. Семейство Вестрит стояха заедно, независимо какво можеше да ги сполети.

— Никой не може да върне мъртвите, Силдин — с равен тон му каза Рейн. — Безполезно е да искаш това от нея. Малта е мъртва. — Докато повдигаше глава, за да предизвика драцената, някаква игра на факлите запрати светлината им да затанцува по покритото му с люспи лице, което му придаде драконово излъчване като на Тинтаглия. — Кефрия е права. Няма да бъда съблазнен. Без значение какво можеш да направиш за Бингтаун, истинската ти същност трябва да бъде разобличена, за да не допуснем да заблудиш някой друг с хитрините си. — Той се обърна към събралото се множество и разтвори широко ръце. — Чуйте ме, жители на Бингтаун! Тя ви е омаяла с обаянието си. Не можете да имате доверие на това създание. Тя няма да спази думата си. Когато ѝ е изгодно, ще захвърли всички сделки с твърдението, че някой толкова велик като нея не може да бъде обвързан от споразумение с нищожни същества като нас. Помогнете ѝ и ще върнете към живот една раса на тирани! Опълчете ѝ се сега, докато все още е само тя.

Тинтаглия отметна глава назад и нададе раздразнен рев, който несъмнено бе разтресъл звездите в орбитите им. Кефрия се присви назад, но те не побягнаха. Драцената повдигна предните си крака от ръба на стената и отново удари с все сила в земята. При съприкосновението, по стената плъзна огромна, назъбена цепнатина.

— Изтощаваш ме! — изсъска тя на Рейн. — Казваш, че лъжа. Отравяш мислите на другите с жлъчните си думи. Лъжа? Не спазвам дадената дума? Ти лъжеш! Погледни в очите ми, човеко, и познай истината.

Тя завря огромната си глава в него, но Рейн удържа на мястото си. Роника, стиснала Кефрия за раменете, се опита да я издърпа назад, но тя не помръдваше. Дъщеря ѝ сграбчи Силдин, докато той се дърпаше към дракона. Стояха като жива картина, замръзнала статуя на страх и копнеж. Тогава Кефрия чу как Рейн издиша шумно и не пое нов дъх. Беше прикован от бързо въртящите се сребристи очи на драцената. Създанието не го докосваше, но Дъждовникът се бе привел към нея, а мускулите му се бяха напрегнали сякаш удържаше огромна сила. Кефрия се протегна, за да го задържи, но кожата му бе като камък под допира ѝ. Устните му се движеха, но от тях не излизаше звук.