Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Изведнъж небето потъмня и тя смръщи чело. Почти веднага след това звездите отново проблеснаха. Дали наистина бяха угаснали за миг? Сигурно е било плод на въображението й.
Нещо тупна на земята с приглушен звук. Наоколо не се вдигна никаква паника. Само едно нещо можеше да премине през обръча от часови, без да предизвика тревога. По тялото на Калан пробягаха милион иглички, този път не поради заклинанието.
Тя издърпа ножа си.
Тридесет и четвърта глава
Тя видя искрящи зелени очи. На слабата светлина, идваща от малката зимна луна и звездите, забеляза как към нея се приближава нещо огромно. Прииска й се да извика, но от устата й не излезе глас.
Щом устните на огромния звяр се разтеглиха встрани, тя успя да види цялата прелест на грамадните му, остри зъби. Отстъпи назад. Стискаше дръжката на ножа толкова силно, че я заболяха пръстите. Ако е достатъчно бърза и не се паникьоса, имаше известен шанс. Ако извика, дали Зед щеше да я чуе? Дали изобщо някой щеше да я чуе? Дори да я чуеха, всички бяха надалеч от нея. Нямаше да имат достатъчно време, за да се приближат.
На бледата светлина тя успя да прецени по ръста, че пред нея стои късоопашат змей. Те бяха най-умните, най-огромните и най-опасните. Добри духове, защо не беше дългоопашат?
Стори й се, че звярът повдигна нещо на гърдите си. Защо просто стои пред нея, без да предприема нищо? Къде са му мухите-кръвопийци? Змеят се извърна към нея, огледа я от главата до петите, после още веднъж. Очите му блестяха в застрашително зелено. Устните му се дръпнаха още по-встрани, чу се гъргорещ шум и от устата му излезе дим.
Калан ококори очи. Дали беше възможно?
— Грач?
Змеят изведнъж започна да подскача във въздуха, да вие от радост и да пляска с криле.
Калан си отдъхна с облекчение. Прибра ножа си и се приближи до грамадния звяр, но остана нащрек.
— Грач? Ти ли си, Грач?
Змеят енергично заклати могъщата си, гротескна глава.
— Грррач! — обади се той с плътен, стържещ глас, който резонира чак в гръдния й кош. — Грррач!
— Грач, Ричард ли те изпраща?
При споменаването на името на Ричард крилете на змея започнаха да се движат по-енергично.
Тя се приближи още малко.
— Ричард ли те изпраща?
— Грррач оиааа Раач аарг.
Калан примигна. Ричард й бе споменал, че Грач се опитва да говори. Тя изведнъж се засмя.
— И Калан обича Ричард — Тя се потупа в гърдите. — Аз съм Калан, Грач. Толкова се радвам да те видя!
Тя загуби ума и дума, когато звярът се хвърли към нея и я прегърна силно с косматите си ръце, повдигайки я цял метър над земята. Първата й мисъл беше, че със сигурност ще й счупи нещо, но прегръдката му се оказа изненадващо нежна. Той я задържа дълго до гладките си гърди. Калан протегна ръце около мощното туловище и също го прегърна, доколкото можа. Разперени докрай, ръцете й не достигаха дори до двете му страни.
Тя никога не би си представила, че може да направи подобно нещо, но сега едва не се разплака при мисълта, че Грач е приятел на Ричард и че Ричард е изпратил змея при нея. Беше почти като че е прегърнала самия Ричард.
Змеят внимателно я пусна на земята. Огледа я изпитателно с искрящите си зелени очи. Тя го погали отстрани по козината, а той протегна ръка надолу и внимателно плъзна огромната си, смъртоносна лапа, по дългата й коса.
Калан се усмихна на сбръчканото лице, зад устните на което се виждаха ред страховити зъби. Докато тя милваше козината му, крилете му се повдигаха лекичко и доволно. Той продължаваше да я гали по косата.
— Тук си в безопасност, Грач. Ричард ми каза за теб. Нямам представа колко разбираш, но знай, че си сред приятели.
Щом устните му се дръпнаха встрани, показвайки отново огромните му зъби, тя изведнъж осъзна, че това всъщност е усмивка. Най-грозната усмивка, която беше виждала, но в нея имаше нещо невинно, което накара и нея да се усмихне. Никога досега не си бе представяла, че змейовете могат да се усмихват. Това беше истинско чудо.
— Грач, Ричард ли те изпраща?
— Раач аарг. — Грач се удари по гърдите. Плясна с криле толкова силно, че едва не се отлепи от земята. После протегна лапа и тупна Калан по рамото.
Калан зяпна. Змеят искаше да й каже нещо и тя го разбра.
— Ричард те е изпратил да ме намериш?
Грач щеше да се побърка от щастие, че тя е разбрала. Отново я прегърна. Калан се засмя, удивена от чудото, което се разкриваше пред очите й.