Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 182 183 184 185 186 187 188 189 190 ... 227
Перейти на страницу:

През това време в двора цвилеха коне и хапеха от нетърпение юздите си, лаеха сюрии кучета, а пазачите на парка и ловците се оплакваха, че е паднала роса и преследването на дивеча ще бъде по-трудно. Лестър обаче бе започнал съвсем друг вид лов или по-точно — бе се увлякъл в него, без да бе мислил предварително за това, като страстен ловец, който се втурва след кучетата, които случайно са пресекли пътя му, преследвайки дивеч. Кралицата — умна и красива жена, гордостта на Англия, надеждата на Франция и Холандия и страшилището за Испания — слушаше по-благосклонно от всеки друг път неговите изискани ласкателства, които тъй много обичаше да й се отправят. Подбуждан от суетност или от честолюбие — а може би и от двете заедно, — графът ставаше все по-красноречив, за да заговори накрая с езика на истинската любов.

— Не, Дъдли — каза Елизабет и гласът й затрепера. — Аз трябва да бъда майка на моя народ. Веригите, които създават щастието на обикновената девойка, са забранени за нейната господарка. Не, Лестър, не казвайте нито дума повече. Ако имах свободата да избирам щастието си като другите, тогава, наистина… Това обаче не е възможно, не е възможно. Отложете с половин час лова, милорд, и ме оставете сама, моля ви!

— Да ви оставя сама! — извика Лестър. — Значи, моето безумие ви е оскърбило?

— Не става дума за оскърбление, Лестър — отвърна бързо кралицата, — но това наистина е безумие и то не трябва да се повтаря. Сега вървете, но не се отдалечавайте много и нека никой не ме безпокои.

Лестър я изслуша, поклони се ниско и замислен и унил, се оттегли. Известно време кралицата остана на мястото си, загледана след него, после прошепна: „Ако това беше възможно, ако само беше възможно! Не, не, Елизабет трябва да бъде съпруга и майка само на Англия.“

В този миг кралицата дочу нечии стъпки и в желанието си да избегне срещата, влезе в същата изкуствена пещера, където се бе укрила нейната злочеста, но все пак по-щастлива съперница.

Елизабет Английска имаше корав и решителен характер и въпреки че бе развълнувана от разговора, който сама току-що бе прекъснала, успя бързо да се овладее. Чувствата й приличаха на древните паметници на друидите, които хората наричат люлеещи се камъни154 — малкият Купидон можеше да ги залюлее с един пръст, но дори силата на Херкулес не бе в състояние да наруши равновесието им. Ето защо достатъчно й бе да направи няколко бавни крачки до средата на пещерата, за да си възвърне самообладанието и лицето й да придобие характерния си властен израз.

Изведнъж кралицата забеляза, че зад една алабастрова колона край прозрачния басейн на фонтана седи неподвижно и безмълвно някаква жена. Запозната добре с класическите автори, Елизабет веднага си спомни историята на Нума и Етерна155 и си помисли, че някакъв италиански скулптор е изваял тук нимфата, благодарение на чиито внушения са били създадени законите на Рим. Когато приближи още малко обаче, тя се усъмни дали действително е видяла статуя или същество от плът и кръв. Нещастната Еми наистина стоеше като вцепенена от колебанието между горещото желание да сподели с една жена своите мъки и страха от приближаващата към нея внушителна фигура. Никога преди това не беше виждала Елизабет, но веднага се досети, че това е тя. Еми бе станала от пейката с намерението да заговори дамата, която тъй навременно — както й се стори в първия момент — бе влязла в пещерата. Изведнъж обаче тя си спомни какъв страх изпитваше Лестър при мисълта, че кралицата би могла да научи за брака им, и понеже все повече се убеждаваше, че пред нея стои самата Елизабет, остана като закована на мястото си. Главата и ръцете й бяха съвършено неподвижни, а страните й — бледи като алабастровата колона, до която бе застанала. Копринената й синьозеленикава дреха, която едва се забелязваше на слабата светлина, приличаше на туника на гръцка нимфа. Ето защо не беше чудно, че като гледаше безкръвното лице и застиналия поглед на Еми, кралицата я взе за статуя.

Дори когато приближи на няколко крачки, Елизабет все още не беше сигурна дали не гледа статуя, направена толкова съвършено, че при неясната светлина не можеше да бъде различена от човек. Тя спря и така втренчено погледна интересната фигура, че скованата от изумление Еми бе обхваната от благоговеен страх. Под властния поглед на кралицата тя сведе чело и впи очи в земята, но остана неподвижна и мълчалива както преди.

По дрехата и по ковчежето, което Еми продължаваше инстинктивно да стиска в ръката си, кралицата направи съвсем естествения извод, че тази хубава, но мълчалива жена е актриса — една от многобройните алегорични живи фигури, пръснати из целия замък, за да я поздравяват, — която от страх си е забравила ролята или пък не се осмелява да я каже. За да й вдъхне кураж, Елизабет я попита добродушно:

вернуться

154

Става дума за грамадни каменни блокове от естествен произход, които се раздвижват при най-лекото докосване, но трудно могат да бъдат съборени. В Корнуол и в други западни райони на Англия има много такива каменни блокове, които келтските жреци — друидите, смятали за свещени.

вернуться

155

Легендарният цар на древния Рим използувал при създаване на законите съветите на нимфата Егерия.

1 ... 182 183 184 185 186 187 188 189 190 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)