Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 186 187 188 189 190 191 192 193 194 ... 227
Перейти на страницу:

При последните си думи тя се усмихна любезно и крадешком погледна към Лестър, опитвайки се да срещне погледа му. Беше започнала да мисли вече, че се е увлякла прекалено много и е изказала неоснователно подозрение към него.

Кралицата обаче не прочете в очите на графа готовност да приеме предложеното помирение. С мъчително и закъсняло разкаяние той гледаше след току-що отведената от Хънсдън нещастна жена. После Лестър сведе очи към земята с израз (поне така се стори на Елизабет) не на виновен, а на несправедливо обиден човек. Тя сърдито му даде гръб и се обърна към Варни:

— Говорете, сър Ричард, и ни обяснете тези гатанки. Вие поне още не сте загубили ум и дар слово — нещо, което напразно търсим у другите.

Тя отново погледна възмутено към Лестър, а хитрият и находчив Варни побърза да изложи своята версия.

— Проницателният поглед на ваше величество — каза той — вече е определил тежката болест на моята пламенно обичана жена. Аз не можех да позволя тази болест да бъде посочена в свидетелството на нейния лекар. Опитах се да скрия това, което се разкри сега по такъв позорен начин.

— Значи, тя е побъркана? — попита кралицата. — Аз и не се съмнявах в това, защото цялото й поведение говори за безумие. Намерих я свряна в ъгъла на една изкуствена пещера и всяка дума, която измъквах от устата й едва ли не с клещи, тя вземаше обратно или се отричаше от нея. Как обаче е попаднала тук? Защо не я държите под сигурен надзор?

— Милостива господарко — отвърна Варни, — почтеният джентълмен, в чиито ръце я бях оставил, мистър Антъни Фостър, току-що пристигна, след като е препускал с всички сили, за да ми съобщи за нейното бягство. Тя е успяла да го осъществи с хитрост, присъща на мнозина страдащи от тази болест. Фостър е тук наблизо и би могъл подробно да разкаже на ваша светлост за всичко.

— Ще оставим това за друг път — каза кралицата. — И все пак, сър Ричард, ние не завиждаме на семейното ви щастие. Вашата жена ви обижда твърде жестоко и дори само появата ви е достатъчна, за да я доведе почти до припадък.

— Това е само една от проявите на нейната болест, ваше величество — отговори Варни. — По време на припадък болните от тази болест мразят най-силно ония, които при нормални обстоятелства считат за най-близки и най-скъпи.

— Слушала съм за такова нещо и затова ви вярвам — каза кралицата.

— В такъв случай, господарко, моля ви се, наредете да предадат отново моята нещастна жена в ръцете на нейните близки.

Лестър трепна, но с върховно усилие на волята си успя да се овладее, а кралицата отвърна рязко:

— Вие май бързате прекалено много, сър Ричард. Ние първо ще чуем мнението на нашия лекар Мастърс за здравето и душевното състояние на тази дама, а сетне ще решим как да постъпим. При всички случаи вие ще получите разрешение да се видите с нея и ако се окаже, че между вас е станала обикновена семейна кавга, каквито често стават дори между обичащи се съпрузи, надяваме се, че ще успеете да уредите всичко и да спасите нашия двор от скандали, а нас — от тревоги.

Варни се поклони ниско и не каза нито дума повече. Елизабет отново погледна към Лестър и с благосклонност, зад която можеше да се крие само нежност, рече:

— Както казва един италиански поет, раздорът намира път и към тихата манастирска обител, и към тесния семеен кръг. Страхувам се, че нито вратите, нито стражите са могли или ще могат някога да предпазят нашия двор от него. Лорд Лестър, вие сте оскърбен от нас, но и ние също имаме основания да се считаме оскърбени. Ние обаче вземаме лъвския пай от вината и ви прощаваме първи.

Лестър се опита да прогони от лицето си мрачния израз, но тревогата бе пуснала твърде дълбоки корени в сърцето му, за да може така бързо да си възвърне спокойствието и безгрижието. Все пак той намери сили в себе си и с подходящи за случая изрази каза, че е лишен от щастието да прощава, тъй като тази, която му заповядва да направи това, не е извършила и не е могла да извърши никаква несправедливост към него.

Явно задоволена от този отговор, Елизабет изказа желание да започне определеният за тази сутрин лов. Затръбиха рогове, лавнаха кучета, затрополиха коне, но на придворните дами и кавалери, тръгнали за забавление, съвсем не им беше така леко на сърцето, както тази сутрин, когато ги събудиха веселите призивни сигнали на ловджийските рогове. Върху всяко лице личаха съмнение, страх и тягостно очакване, а във всяка, произнесена шепнешком, фраза се подхвърляха предположения и се изграждаха интриги.

1 ... 186 187 188 189 190 191 192 193 194 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)