Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
„Спомени. Проучи всичко. Все нещо ще ти бъде от полза.“
— Легни на земята. До пътя — каза Борн на убиеца.
— Какво? Защо?
— Защото ако не го направиш, дневната светлина ще продължи за теб само още три секунди.
— Мислех, че искаш да закараш тялото ми в Кулон топло.
— Ако трябва, ще го закарам изстинало. Лягай! По гръб! Разбира се, можеш да викаш колкото искаш, никой няма да те разбере. Дори ще ми помогнеш.
— Как?
— Очевидно си травмиран.
— Какво?
— Долу! Веднага!
Убиецът легна по гръб и загледа ярката слънчева светлина, гръдният му кош се повдигаше неравномерно.
— Чух какво ти казва пилотът — каза той. — Ти си шибан маниак!
— Всеки тълкува това по своему, майоре. — Изведнъж Джейсън се обърна към селяните и завика: — Jiu ming! Quing bagmang!
Молеше селяните да помогнат на приятеля му, който беше с поне няколко счупени ребра, а може би и гръбнак. Бръкна в сака и извади пари, обяснявайки, че всяка минута е от значение и човекът се нуждае от бърза медицинска помощ. Ако помогнат, ще им плати пребогато.
Селяните до един се втурнаха напред, устремени не към ранения човек, а към показаните им пари.
— Na gunzi lai — извика Борн, молейки за някакви пръчки, които да се поставят под гърба на неговия приятел.
Жените изтичаха към полето и се върнаха с дълги бамбукови тояги, след което с всеобщи възгласи на съчувствие взеха парите от Борн и си тръгнаха по пътя.
С изключение на една жена. Тя забеляза камион, идващ по пътя от север. Жената се приближи, наведе се към ухото на Джейсън и го попита колко ще плати.
— Ni shuo ne — отвърна Джейсън, назовавайки определена сума.
Размахвайки ръце, жената излезе на пътя. Камионът спря. Последваха преговори с шофьора и накрая убиецът беше натоварен отзад в ремаркето, изтегнат и привързан към бамбуковите пръчки. Джейсън се покатери след него.
— Как си, майоре?
— Това цялото е пълно с шибани патици! — извика десантчикът, оглеждайки дървените кафези, откъдето се носеше ужасна воня.
Един паток в безкрайната си мъдрост избра точно този момент да пусне порция екскременти върху лицето на убиеца.
— Следваща спирка Кулон — каза Джейсън Борн и затвори очи.
30.
Телефонът иззвъня. Мари се обърна, но беше спряна от ръката на Морис Панов. Докторът прекоси хотелската стая и вдигна слушалката.
— Да? — каза тихо. Слушайки, смръщи вежди, сякаш разбра, че с израза си може да разтревожи пациентката си. Той хвърли поглед към Мари и поклати глава, като й показа, че в разговора няма нищо обезпокоително. — Добре — продължи след минута. — Ще стоим тук, докато ни се обадиш пак, но трябва да те попитам, Алекс, и прости моята прямота. Да не би някой да те е почерпил здраво? — Панов трепна и за момент отдалечи слушалката от ухото си. — Отговорът ми е, че, общо взето, съм доста опитен, за да се хвърлям в догадки от твоите недомлъвки. Ще говорим по-късно. — Панов затвори.
— Какво се е случило? — попита Мари и се надигна от стола си.
— Много повече от онова, което ми каза той, но и то беше достатъчно. — Психиатърът спря и погледна Мари. — Кетрин Стейпълс е мъртва. Била е застреляна пред сградата, в която живее, преди няколко часа…
— О, Господи! — прошепна Мари.
— Онзи едър офицер от разузнаването — продължи Панов, — дето го видяхме на гарата в Кулон, и когото ти нарече майор, а Стейпълс — Лин Уенцзу…
— Какво е станало с него?
— Тежко ранен е, в критично състояние в болницата. Оттам ми се обади Конклин, от автомат.
Мари погледна Панов в очите.
— Има връзка между смъртта на Кетрин и Лин Уенцзу, нали?
— Да. Когато Стейпълс е била убита, е станало ясно, че някой отвън е проникнал в операцията.
— Каква операция? Кой?
— Алекс каза, че ще разберем по-късно. Във всеки случай Лин е искал да се справи със случая и това едва не му е коствало живота.
— О, Господи! — извика Мари с широко отворени очи. — Операции! Глупости! Не ме интересуват тези неща! Някакви новини за Дейвид?
— Бил в Китай.
— Боже Господи, те са го убили! — извика Мари и скочи от стола.
Панов притича и я хвана за раменете. Задържа я здраво, като се опитваше да й обясни и я молеше да го погледне.
— Изслушай ме, моля те!
Бавно, почти загубила дъх, сякаш се опитваше да намери за миг някакво прояснение в объркването си, Мари се обърна към него.
— Какво? — прошепна тя.
— Той самият се радвал, че Дейвид е там, защото по този начин имал по-голям шанс да оцелее, така каза.
— И ти му вярваш? — извика Мари със сълзи в очите.
— Може би — каза Панов и кимна — искаше да каже, че тук, в Хонконг, Дейвид би могъл да бъде застрелян и намушкан посред бял ден. Тълпата, поясни той, е едновременно враг и приятел.