Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
А ето какво било станало. Когато Езра превърнал Али на куче, тя насън чула глас: „Стани мюсюлманка!“ Приела исляма и предложила и на баща си да го приеме. Той отказал. Тогава го упоила с омайно биле и го убила.
Али взел донесените му неща и рекъл на вехтошаря:
— Утре ще отидем при халифа и аз ще се оженя за дъщеря ти и за неволницата!
Тръгнал си радостен към дома на Ахмад Данаф, но по пътя срещнал някакъв халваджия, който пляскал с ръце и викал:
— Хорският труд се превърна в незаконен, колко труд се губи за празни неща! Моля те, за бога, кусай си от тази халва!
Взел Али парче халва, но в него имало омайно биле и той загубил свяст. Халваджията грабнал жезъла, веригата, тепсията и дрехата, скрил ги в сандъка, с който носел халвата, сложил отгоре тепсията и се затичал нанякъде. Но ето че на пътя му се изпречил някакъв кадия, който му викнал:
— Ей, халваджия, ела тук! Какво продаваш?
— Халва и бонбони!
Взел кадията парчето халва, което му подал търговецът, огледал го и рекъл:
— Тази халва нещо не ми харесва! — измъкнал от дисагите си парче халва и рекъл: — Виж моята как хубаво е приготвена! Кусай си и в бъдеще само такава да правиш!
Взел халваджията парчето, хапнал от него, но там имало омайно биле и той паднал в несвяст. Взел кадията сандъка, тепсията и другите неща, натъпкал халваджията в сандъка, вдигнал всичко на гръб и се запътил към къщата на Ахмад Данаф, защото този кадия бил преоблеченият Хасан Шуман. Бил излязъл така, защото, когато Али Мисри тръгнал да търси дрехата, повече нищо не се чуло за него, и Данаф се разпоредил:
— Юнаци, тръгвайте да търсите брат си Али Зайбак Мисри!
Всички се втурнали да го търсят. Излязъл и Хасан Шуман, преоблечен като кадия. Така срещнал халваджията и го познал — това бил племенникът на Зейнаб, внукът на Далила, Ахмад Лакит. Омаял го и го отнесъл у дома заедно с всички неща.
А четирийсетимата мъже от дружината на Ахмад Данаф продължавали да търсят Али из града. Между тях бил и Катаф ал-Джамал. Видели на едно място събрали се хора и той видял там омаяния Али Мисри.
— Ела на себе си! — рекъл му Катаф. — Видяхме, че са те омаяли, но не знаем кой го е направил!
— Омая ме някакъв халваджия! — отговорил той. — Грабна ми нещата, но къде избяга — не знам!
Прибрали се у дома, насреща им — Ахмад Данаф.
— Али, донесе ли дрехата? — запитал той след поздрава.
— Носех и нея, и другите неща! — отговорил Али. — Носех и главата на евреина, но ме срещна един халваджия, омая ме и ги задигна! Ако го срещна пак, ще му дам да разбере! Само не знам къде е избягал!
— Аз пък знам! — рекъл Шуман.
Отишъл, отворил килера и там Али видял упоения халваджия. Събудили го от омаята, той отворил очи и като видял, че е пред Али Мисри, Ахмад Данаф, Хасан Шуман и четирийсетимата юнаци, се свил от страх и запитал:
— Кой от вас успя да ме хване?
— Аз те хванах! — рекъл Хасан Шуман.
— Хитрецо, какви ги вършиш! — възкликнал Али Мисри и посегнал да му отсече главата, но Хасан Шуман го спрял:
— Не го пипай, че скоро сват ще ти стане!
— Че от къде на къде? — запитал Али.
— Това е Ахмад Лакит, сестрин син на Зейнаб!
— Защо направи това, Лакит? — запитал Али.
— Така ми нареди баба ми Далила Мухтала!
— Иди при баба си и при Зурейк! — рекъл Али Мисри. — Кажи им, че съм донесъл всички неща заедно с главата на Езра евреина! Кажи им: „Утре в дивана на халифа ще си вземете откупа за Зейнаб!“
На сутринта Али Мисри взел дрехата, тепсията, жезъла, златната верига и главата на Езра евреина, окачил всичко на един кривак и заедно с Ахмад Данаф и цялата дружина отишъл в дивана на халифа, където всички целунали земята пред емира на правоверните.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че халифът видял сред дружината момък, който превъзхождал всички юнаци. Запитал ги кой е той, и Ахмад Данаф му отговорил:
— Това е Али Зайбак Мисри, о, емир на правоверните! Той бе предводител на юнаците ми в Египет и е мой най-пръв юнак!
Пристъпил Али, хвърлил главата на евреина пред нозете му и рекъл:
— Това бе един от враговете ти, о, емир на правоверните! Това е главата на Езра евреина! — и му разказал всичко, което му се било случило.