Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
47. Завръщане
Кутузов и Михайлов хвърлиха много усилия, за да организират прощална вечеря в чест на Род и Сали. Готвачите на „Ленин“ работиха цял ден, за да приготвят традиционен екатерински банкет: десетки блюда, супи, баници, печено, лозови сърми с листа от хидропонна ферма, шишчета, безкраен поток от храна. А между отделните ястия — големи колкото напръстници чашки водка. Присъстващите просто не можеха да разговарят, защото щом се справеха с едно блюдо, стюардите на „Макартър“ незабавно поднасяха следващото, или за почивка морските пехотинци на „Ленин“ изпълняваха танци, пренесени от руските степи на хълмовете на Света Екатерина и съхранени в продължение на деветстотин години от фанатици като Кутузов.
Накрая музикантите си тръгнаха, стюардите разчистиха масата и оставиха гостите на чай и още водка. Младшият юнкер на миноносеца вдигна наздравица за императора, а капитан Михайлов обяви тост за царевич Александър. Адмиралът сияеше.
— Когато не се прави на идиот, може да е адски забавен — прошепна Ренър на Каргил. — Никога не бих го повярвал… Ето сега. Самият адмирал ще вдигне наздравица. Кой остана?
Кутузов стана на крака и взе чашата си.
— След малко ще обявя тоста си — дрезгаво започна той. Навярно безбройните чаши водка му бяха подействали, но никой не можеше да е сигурен. — Капитан Блейн, при следващата ни среща ролите ни ще бъдат разменени. Тогава вие ще ми казвате как да се държа със сламкарите. Не ви завиждам.
— Защо се мръщи Хорват? — прошепна Каргил. — Все едно току-що е открил жаба в койката си.
— Да. Дали не иска да участва в комисията? — попита Синклер.
— Сто на сто — намеси се Ренър. — Самият аз не бих имал нищо против да ме включат…
— Както и всички останали — рече Каргил. — А сега млъкнете и слушайте.
— Има още нещо, за което трябва да поздравим лорд Блейн — казваше Кутузов, — и тъкмо за това отложих тоста си. Капелан Харди има официално съобщение.
Дейвид Харди се изправи. Усмихваше се широко и весело.
— Лейди Сандра ми възложи приятното задължение да обявя годежа й за лорд Блейн. Вече изразих личните си поздравления.
Всички едновременно заговориха, но адмиралът ги прекъсна.
— А сега тостът ми — каза Кутузов. — За бъдещата маркиза на Круцис.
Сали се изчерви и остана седнала, докато другите станаха на крака и вдигнаха чашите си. „Е, вече е официално — помисли си тя. — Няма начин да се откажа, даже да исках — не че искам, но сега е толкова неизбежно…“
— Която също е член на комисията — прибави главнокомандващият. Всички отново отпиха от чашите си. — Както и годеникът й. Желая им дълъг живот и много деца. Когато водите преговорите с извънземните, защитавайте интересите на нашата Империя.
— Благодарим ви — отвърна Род. — Ще дадем всичко от себе си и разбира се, аз съм най-щастливият мъж на света.
— Навярно и милейди би желала да се обърне към нас — окуражи я Кутузов.
Тя се изправи, но не можеше да се сети какво да каже.
— Благодаря на всички ви — рече Сали и седна.
— Пак ли онемя? — дяволито попита Род. — И при всички тези хора наоколо… пропускам рядка възможност!
След това официалността на вечерята се стопи. Всички се тълпяха около тях.
— Желая ви много щастие — каза Каргил и енергично разтърси ръката на Блейн. — Наистина, господин капитан. И императорът не би могъл да избере за комисията по-подходящ човек от вас.
— Нали няма да се венчаете преди да пристигнем? — попита Синклер. — Няма да е честно да се ожените в моя град и мен да ме няма.
— Още не знаем кога ще е сватбата — отвърна Сали. — Но определено няма да е преди пристигането на „Ленин“. Всички сте поканени, разбира се. — „Както и сламкарите“ — мислено прибави тя. Чудеше се какво ли ще разберат от церемонията те.
Постепенно се оформиха малки групички, в центъра на които бяха Род и Сали. Прибраха масата в палубата, за да отворят още място. Стюардите поднесоха кафе и чай.
— Разбира се, ще позволите и на мен да ви поднеса поздравленията си — спокойно им каза Бери. — И се надявам да не решите, че се опитвам да ви подкупя, когато ви пратя сватбен подарък.
— Защо да си мислим такова нещо? — невинно попита Сали. — Благодаря ви, господин Бери. — Дори забележката й да бе двусмислена, топлата й усмивка я прикриваше. Не я интересуваше репутацията на търговеца — тя го познаваше като очарователен спътник, освен онзи негов безумен страх от сламкарите!