Прашинка в Божието око

— Успокойте се, докторе. Сали не е в комисията заради научните си способности. Императорът не се интересува от компетентността, а от интереса. — За малко да каже „лоялността“. — В известен смисъл, фактът, че вашето име не е изрично посочено, е комплимент.

Хорват вдигна вежди.

— Моля?

— Вие сте учен, докторе. Цялата ви житейска философия се гради върху обективността, нали така?

— Повече или по-малко — съгласи се министърът. — Макар че откакто напуснах лабораторията…

— Е трябвало да се борите за бюджети. И даже тогава сте се занимавали с политика единствено, за да помагате на колегите си да вършат нещата, които щяхте да правите вие, ако нямахте административни задължения.

— Ами… да. Благодаря ви. Малцина го разбират.

— Следователно същото ще е с отношенията ви със сламкарите. Вашите мотиви ще са обективни, а не политически. Но е възможно това да не е най-изгодно за Империята. Не че няма да сте лоялен, докторе, но негово величество знае, че ние със Сали поставяме на първо място Империята. Втълпявали са ни го още от раждането ни. Когато са засегнати имперските интереси, ние дори не можем да се преструваме, че сме обективни. — И ако това не му оправеше настроението, можеше да върви по дяволите.

Тактиката обаче успя. Хорват очевидно нямаше да се откаже от опитите да си осигури място в комисията, но се усмихна и пожела щастие на Род и Сали. Блейн се извини и се върна при нея.

— Но защо поне да не се сбогуваме със сламкарите? — умоляваше го тя. — Род, не можеш ли да го убедиш?

Той безпомощно погледна към адмирала.

— Милейди — тежко рече Кутузов, — не ми се ще да ви разочаровам. Когато пристигнат на Нова Шотландия, извънземните ще са ваш проблем, не мой, и тогава вие ще ми казвате какво да правя. Дотогава обаче аз нося отговорност за сламкарите и не възнамерявам да допускам промени в плана, който приехме преди да се качат на борда. Доктор Харди може да им предаде поздравите ви.

„Какво ще направи, ако с Род му заповядаме да ни пусне при тях? — помисли си Сали. — Като членове на комисията. Но това ще предизвика скандал, а Род, изглежда, смята адмирала за много полезен човек. Никога няма да могат да работят заедно. Освен това Род може да не се съгласи, даже да го помоля. По-добре да не го припирам.“

— Тези сламкари дори не са ви приятели — напомни й Харди. — Те толкова малко контактуват с хора, че самият аз почти не ги познавам. Сигурен съм, че на Нова Шотландия това ще се промени. — Капеланът се усмихна и заговори за друго. — Надявам се, че ще изпълните обещанието си и няма да се ожените преди пристигането на „Ленин“.

— О, не, настоявам вие да ни венчаете — отвърна Сали. — Ще ни се наложи да ви изчакаме!